Джон Гънтър
Америка без маска (149)

Водният път Сейнт Лорънс в 606 думи

Хиляди противоречиви неща са били написани за проекта Сейнт Лорънс; проблемът е от най-интересните в Щатите. Неговата същина може да се изрази много накратко, без това да намалява неговата важност. Това, което се проектира да се направи, е — да се отворят големите езера и да станат достъпни за океанските дълбокогазещи плавателни съдове и да се снабдят с евтина и изобилна електрическа енергия Ню Йорк и областите на Ню Ингланд.

Сега малък брой плиткогазещи малки океански кораби успяват да плават нагоре по Сейнт Лорънс и евентуално да достигнат Чикаго и Дулит. Този трафик, прочее, е нищо в сравнение с онова, което би могло да бъде, ако големи кораби биха могли да преминат през бързеите в протежение на 113 мили между Огденсбург, Ню Йорк и Монреал. Постройте шлюзове и голям язовир тук, отминете междинните бързеи (подобно на канала Уеланд, построен от Канада, който отминава Ниагара) и един морски дълбоководен път, дълъг 2,300 мили, достигащ дълбоко в сърцето на континента, съединяващ езерните пристанища напряко с Монреал и Ливърпул, без да споменаваме за другите пристанища по целия свят, — ето, това би бил резултатът. Помислете си само какво преимущество би било това за Средния запад по отношение на превозните тарифи.

При наличността на тоя резултат не може да си представим нищо по-разумно от откриването на Сейнт Лорънс. Стойността му (навярно, около 400,000,000 долара) не е пречка и проблемите на инженерите не са неразрешими. Преимуществата за толкова много общини, за Канада и за американската нация като цяло, биха били значителни. Съвсем възможно е, проектът, с време, — като му се даде пряк достъп до морето — да направи Чикаго най-голямото морско пристанище в света. Всяка търговска камара, да кажем от Детройт на запад, желае осъществяването на този воден път. В Дулит и в по-далечните градове повикът за това е грамаден. Президентите Кулидж, Хувър, Рузвелт, също и Труман, гледаха благоприятно и способствуваха за проекта. Същото правят и много изтъкнати граждани на Ню Йорк, включително г-н Дюи и Леман. Но тия, които му се противопоставят, са успели да осуетят пристъпването към работа. Опозиционните сили включват железопътните компании, тия, които произвеждат електрическа енергия и фактически всеки, който има една греда в пристанището на Ню Йорк, което значи доста голям брой силни хора, не само в града Ню Йорк, но и в Ню Джърси. Противниците на плана поддържат, че това би струвало на пристанището Ню Йорк около една шеста от обема на сегашния трафик. Някои от противниците на водния път живеят далеч навътре в полето, например южните сенатори, които мислят, че южните пристанища биха пострадали точно толкова, колкото Чикаго и Монреал биха били облагодетелствувани.

Но истинският въпрос зад всички останали е този за електрическата енергия. Както се планира понастоящем, проектът на Сейнт Лорънс, използувайки грамадните количества вода на големите езера и концентрирайки ги в едно тясно и късо гърло, би произвел повече електрическа енергия, отколкото Гранд-Кули или Боулдър. Че проектът на Сейнт Лорънс ще намали цената на електричеството извънредно много, е безспорен факт. Един авторитет, като Онтарио, член на Конгреса, каза, че планът би спестил само на консуматорите от щата Ню Йорк сумата от 153 милиона долара годишно. Таксите за електричество в Ню Ингланд, които са най-високите в страната, безспорно също ще спаднат значително. Такъв либерален сенатор като Айкън от Върмонт, енергично поддържа плана Сейнт Лорънс; консерваторите по същия начин му се противопоставят.