Джон Гънтър
Америка без маска (48)

Когато се събудих в самолета, пътувайки от Ситл към Спокейн, погледнах към земята и помислих, че все още сънувам. Пред мен блесна като на длан една от най-красивите гледки на природата. Нивите люлеят житните класове като вълни на безкрайно море. Летяхме над многообразна земя и житото, посеяно по възвишенията и край хълмовете в концентрични пръстени и полу овали, се възкачваше и слизаше надолу безпределно. Ние се спускахме много ниско и вятърът раздвижваше житните класове, като че ли някаква невидима гигантска ръка галеше безкраен златожълт килим.

Нивята приличат на майсторски изработен гоблен с артистично вплитане на багри и нюанси: от медночервено до нежен хром в гамата на бледозелено и бежово. Но това не са единствените цветове на този странен килим. Погледнете сините цветя, кафявите орници и зеления пояс на дърветата. Половината от тая земя се оставя за угар.

Пристигайки в Спокейн аз много исках да видя сам как изглежда това жито от близо. Пространството между Спокейн и Якима е най-производителната житна област в света. Ако притежавате достатъчно земя и имате четири последователни плодородни години, вие може да станете милионер. Тази земя със своите полуовални възвишения и завои има няколко години подред свръхплодородие, като даваше производство 40 бушела и повече на акър.

Но това пространство е напълно зависимо от времето и метеорологическите условия. Тук има четири фактора, които влияят за плодородието или безплодието. Първо, снежната покривка през зимата е постоянна и дебела, точно тогава, когато житото кълне, и поради това няма измръзване. Второ, има непрекъсната слънчева топлина до късна пролет, но не толкова силна, че да повреди зърното. Трето, градушката — този безпощаден неприятел на житото — е тук много рядко явление и големи дъждове преди жетва, които могат да повредят събирането на класовете, са необичайни. Четвърто, хълмистият терен на това пространство предпазва житните ниви от пожари. Грамадна житна площ може да изгори само за един час. Житото гори като целулоза и дава много висока температура. Тук тази опасност е избягната.

Ние направихме дълга обиколка из това царство на житото. Ето от едната страна на хълмовете зеленина, а от другата узряващи вече ниви, жълтеещи се като пустинен пясък. На много места има изоставени угари, поради отмиването на почвата или пък обедняването й откъм влага. Навсякъде хълмовете са засадени с храсти и буйни треви, за да се предпази земята от свличане, и наводнения. Тук личат ивици земя, дето е преминал пожар, и са направени предпазни изкопи, за да бъдат предотвратявани бъдещи пожари. Учудвах се и считах за невероятно това, че един комбайн може да се възкачва и жъне по тия хълмове. Поради липса на дъждове, всеки чифликчия засява само половината от своята земя. Останалата половина се оставя да попива, за да поеме влагата, в очакване да бъде разработена следната година.

Тази земя не е само житница. Това е земя, съставена от лава, скали и вкаменелости, наслоени през векове. Една пясъчна вихрушка се разрази в продължение на половин час и ние наблюдавахме как тя преминаваше от върха на хълмовете към нивите.

Край пътя се редяха в перспектива електрическите стълбове, които отнасят светлина към чифлиците. Минахме през някои села в Дивия запад, като Голфакс, дето не преди много години конекрадците бяха публично бесени, и селото Ридзвил, построено от пришълци — Волжки германци. Улиците на тия села и градове са еднакви и приличат на старите европейски провинциални селища.

Нека кажем още една дума относно житото. То дава на цялото човечество преди всичко енергия. Без него не би могло да се преживее лесно. Това е благо от първостепенна жизнена необходимост, подобно на въздуха и водата. Никой не знае кой е открил житото. Може би то е било известно на номадските племена в централна Азия преди 10 хиляди години като вид дива трева и може би употребата на хляба е толкова стара, колкото най-ранните отбелязани исторически събития. В Северна Америка житните зърна са пренесени от испанците, а след това британски преселници са ги засели в щата Вирджиния към 1618 г. Европа ни даде жито, но ние им дадохме в замяна царевицата, като растение дотогава неизвестно за тях. Житото е все още най-главната култура в света и е съществен указател за неговото земеделско благосъстояние. Най-голям добив обаче Съединените щати имат не от жито, а от царевица, макар че една трета от американските фермери засяват жито, което покрива пространство от 59 милиона акра. Съдбата на континентите може да зависи от цената на житото. Когато житото получи ниска цена, както например през 1932 г., Съединените щати изпаднаха под най-мрачна депресия. Когато житото се продава на висока цена, както сега, по един долар и 50 цента бушела, животът добива чар и привлекателност.

Един тон жито във формата на брашно дава 1,932 половин килограмови хляба или 2,400,000 калории. Употребено като храна на домашните птици и добитъка, това количество дава 249 дузини яйца, 841 кварта мляко и 207 паунда месо. Земеделските специалисти и учени правят големи усилия да изследват житото, като обричат целия си живот на кръстосване различни видове жита. Само в Америка има 500 житни семенни станции.

Житото страда от болести също като човека. Една епидемическа ръжда през 1935 г. даде 100 милиона долара загуба само в щата северна Дакота.

Зимните и пролетните посеви са наречени така, поради сезона, в който са посети. Те се жънат в средата на лятото и жътвата трае около шест седмици. Около три четвърти от американското жито е зимница. Пролетното жито е по-уязвимо от зимните измръзвания и от топлите ветрове през лятото. Семевъдните станции се опитват да развият житни зърна за бързо узряване, като типа „Маркиз“, който може да узрее за 110, вместо за 140 дни, както узряват другите видове жито, и може да изтрае на най-лошото време. Специалистите в СССР, според признанията на нашето собствено министерство на земеделието в Америка, са извършили огромна и за почуда научна и практическа работа в областта на подобрение на житото. Те са отгледали с химическа помощ зимница, която може да бъде посята през пролетта, като по този начин са избягнали тежките заплахи от измръзване, и я жънат през август, също като че ли е била засята в предидващата есен. В СССР отглеждат тип жито, което ще покълне, ще узрее, ще бъде пожънато и ще поникне отново след жътва, подобно на тревата, така че няма да има нужда от оран или сеитба.

Житното производство е сложна и тежка работа в северозападните щати. Това се дължи на факта, че половината от земята си почива всяка година. Петстотинте хиляди акра са недостатъчни за поминъка на цялото население. Тук не отглеждат житото, каза ми един чифликчия, ние го фабрикуваме. В един чифлик в Купър аз имах възможността да видя как се работи индустриално на житните плантации, притежавани от компанията Мак Грегор. Чифликът има 33 хиляди акра и е голям като града Кънектикът. Дъждовете достигат средно 12 инча. Произвежда се 40 бушела на акър. Всичко е доста механизирано. Три трактора извършват работата на 200 коня. Четири шофьори на комбайни, шест шофьори на камиони и двама-трима помощници са персоналът, който някога е бил заместван от 64 земеделски работника. Когато дойде жътва, тя трае само едно денонощие. Комбайните работят по хълмовете ден и нощ.

Аз видях в тоя чифлик и стада овце. Това е добро перо за стопаните, защото овцете опасват стърнищата. Мак Грегор има 8,000 овце. Трудността обаче с овцевъдството произлиза от това, че северозападът не граничи с планини. Овцете се нуждаят от пасбища повече, отколкото кравите, които могат да бъдат хранени оборно. Овцете трябва да бъдат откарвани всяка година на пасбища, а това струва пари. Тукашното овцевъдство ще бъде застрашено, ако не се сложи запретително мито на внасяната вълна, и ако не бъдат дадени премии на вълната, произвеждана в тая област. Притежателите на големи стада овце искат 34 цента вносно мито върху чуждата вълна и премия от 20 цента на местното производство за паунд. Резултатът от това ще бъде, че местните доставчици на вълна ще имат десет цента на паунд по-голяма печалба, отколкото е нормалната световна цена. Стопаните в Северозапада напоследък ликвидират с овцевъдството и започват отглеждането на крави, тъй като краварството е по-доходоносно. Не само в Северозапада, но навсякъде в Съединените щати този стремеж да се заменят овцете с крави се забелязва и нараства, поради по-големия доход.

Когато посетих земеделската област Купър, единственото перо, от което се поддържаше населението, беше житото при цена един долар и 35 цента на бушел. Цената, установена от правителствените институции, беше 1 долар и 30 цента на бушел.

Техниката за продажба на житото е много трудна. Чифликчията донася снопите при силозите и кредитният държавен институт чрез местната банка му заема пари срещу стойността на производството, оценено по един долар и 30 цента на бушел. Ако чифликчията желае, може да продаде житото си веднага на същата цена и да получи парите не като заем, а в брой. Идващата пролет, когато за чифликчията се явяват нужди, той може да продаде житото на държавата срещу заема си и тогава правителството придобива собствеността. Ако на открития пазар цената е по-висока, например 1 долар и 35 цента на бушел, земеделецът стопанин може да продаде своето жито, да си изплати заема и разликата да му остане като твърда печалба. Тази процедура при разликите на цените на свободния пазар и на цените дирижирани от правителството по време на политиката Ню-дийл, беше еднакво атакувана и отбранявана от земеделците стопани и чифликчиите. Безспорно е, че житните производители имаха гарантирана цена и никога не зависеха от един пазар, дето цените се понижават изкуствено, освен ако правителството отдръпне своята подкрепа. Най-голямата злополука за житото не е от измръзването, сланата, ветровете или скакалците. Това е цената и затуй днес земеделците стопани са по-осигурени за цените, отколкото преди.

През 1945 г. общото житно производство в Съединените щати достигаше 1,123,000,000 бушела. През 1946 г. една четвърт, което значи около 250 милиона бушела, бяха реквизирани от правителството и предназначени за подпомагане на гладуващите в чужбина. Тази програма за подпомагане бе извършена със закъснение. Тя създаде обърканост като събуди егоизма у стопаните, и беше саботирана, когато влезе в действие. Като голяма трудност за събиране на житото се явява липсата на големи складове и на превозни средства. През м. септември 1946 г. три милиона бушела жито стояха неприбрани по нивите и харманите в областта край Спокейн. През 1946 г. американските граждани почувствуваха недостиг от храни, ястия и пития приготвени от житото, като хляб, кейк, бира, уиски и др.