Джон Гънтър
Америка без маска (77)

Щатът Небраска

Животът на жителите и управлението на щата Небраска зависят изключително от времето и природните явления. Това не е виц. Този щат се различава значително от съседите си Южна Дакота и Канзас по това, че няма никакво минерално богатство и че няма буйни реки, които да дават енергия за вътрешността. Щатът се препитава само от почвата и времето. Това е 32-ият щат по население и 6-ят по производство на храни. Щатът се поддържа от износа на царевица, сено, пшеница, свине за угояване, млечни крави, масло и яйца. След Уисконсин и Ню Йорк, това е третият щат по млечно производство. Повече от 1,000,000,000 долара са вложени в 121,000 чифлика, не по-големи от 191 акра. Тези чифлици са механизирани с 61% повече от механизацията на чифлиците в Щатите изобщо. Завръщайки се в Омаха видях богати чифлици с огромни пространства царевица. Щатът е половината западен и половината среднозападен. Западната половина е суха земя, с пясъчни хълмове, по които се намират хиляди акри, които никога не са видели рало. Дъждът и времето са въпрос на живот или смърт за тукашното население. Лятото е ужасно горещо, а зимите са нетърпимо студени. Сушата от 1930 година опустоши страната, а пясъчните бури доопустошиха земеделското производство. Както във всички земеделски щати, метеорологията определя политическите настроения на населението и лошото време обикновено създава радикализъм.

Името Небраска на индиански значи „гладка вода“. Щатът е образуван след заселването на ветераните от гражданската война, които са тръгнали на грамадни групи да търсят стопанства и подслон. Небраска е нямала в своята история проблем за робите. Този приток на ветерани е последван от германски и скандинавски преселници, и малък брой чехословаци, емигрирали от Европа. Тези преселници са търсели земя — своя собствена земя — за обработване. Те не се интересували от градовете, каквито били виждали в Европа и каквито вече напуснали, а търсели обработваема земя. Пробили си път далеч в дивите необитаеми земи на Небраска. Някои от селата били толкова малки, че имали само по една черква, в която се молели заедно и католици, и протестанти. Стояли на чинове в една и съща стая половината обърнати към олтара на единия край, и половината към амвона на другия.

Тези преселници били корав народ. Това, в което вярвали, било доброто здраве, упоритата работливост и образованието. Днес Небраска има голям брой жители от германски произход и около 11% от неговото население е от чехословашки произход. Повечето от скандинавците са шведи, макар че има норвежки и датски общежития. Цели общини са изцяло чешки, дето чешкият език е еднакво говорим като английския. Една община е половината чешка, половината шведска. Германците са предимно лютерани и техните политически настроения се променят често. Те станаха републиканци при Уудро Уилсън и демократи при сухия режим. През време на световната война между тях не можеше да се забележи нелоялност, макар че повечето от тях бяха изолационисти между 1941 и 1945 година. Техният Бунд няма голямо значение. През първата световна война германците бяха предани на кайзера, но Хитлер преследваше лютераните, католиците, както и евреите, и те го ненавиждаха. Интересно явление е това, че американският живот стопи в една обща сплав вражески настроените национални малцинства. Дори след трагичните преживявания на избитите чехи в селото Лидице, Чехословакия, тук в Небраска германците и чехите продължаваха да живеят братски.

Като повечето от западните щати Небраска е изключително гостоприемен и дружелюбен щат. Атмосферата тук е свършено различна от тази в Айова, дето чужденецът буди подозрение. Тукашните хора са много дружелюбни и правят всичко да услужат на гостенина.

В първите дни след заселването щатът Небраска е бил управляван и напълно зависим от железопътните компании. Те придобивали земя, населявали я и я експлоатирали. Много години наред компанията Юнион Пасифик и чикагската компания Бърлингтън-Куинси си бяха поделили щата, като избираха по един свой сенатор. Друг фактор беше нарастването на пласмента на автомобили и увеличението на автомобилния превоз, който конкурираше железопътния.

Законодателното тяло се избира на безпартийна основа и няма значение дали кандидатът е републиканец или демократ. Народът настоява да има думата по управлението. Всички съдии и просветни деятели са избираеми, също както законодателите, на строго безпартийна почва. Не може да бъде предприета никаква обществена работа, строеж или мероприятие, без да се получи пълномощие от народа чрез гласуване. Тази страст към чиста демокрация и пълен народен контрол върху управлението понякога създава големи трудности и обърканост на щатския живот.

Градът Омаха, с 223,844 жители, е с предимно мъжко население. Това е място на буйни ергенски вечери, много нощни клубове, повече отколкото във всеки друг град, освен Чикаго и Сан Франциско. Омаха е пазар на добитък и тук консервената месна индустрия е развита в най-голям мащаб. Железопътната компания Юнион Пасифик и девет други местни железопътни линии обслужват щата през този град. Това е градът, дето местният журнализъм е монополен и всички утринни и вечерни вестници се издават от един и същ собственик. Между местните политически първенци, освен главните редактори на вестниците, са големия собственик на недвижими имоти и магазини Джордж Брандис и Уилям Мартин Джеферс от компанията Юнион Пасифик, който е започнал кариерата си като разсилен, а днес диктува политическия живот.