Джон Гънтър
Америка без маска (50)

Сребърните крила в Рентън

Ние видяхме где се произвежда електричеството. Описахме хидроелектрическите заводи при Боневил и Гранд-Кули. Нека видим как се използува това електричество. Видяхме корабостроителниците на Кайзер в Ричмънд. Нека сега се запознаем с масовото производство на самолети.

Посетих заводите Боинг в Сиатъл и грамадните инсталации за производство на самолетите Б-29 в Рентън, отстоящи на 7 мили от блестящите води на езерото Вашингтон.

Първото ми впечатление е сребристото сияние, което излъчват материалите, нахвърляни в строен ред по всички посоки на този завод. Крилете, моторите, бавно придвижвани на платформи и с крикове до мястото за сглобяване, блестят с мека сребриста светлина. Във фабриките се виждат разхвърляни стърготини, смазки, петролни съдове и над всичко това стоят мрачни, груби, изцапани стени и коридори. В ушите ви тътне грохотът на метала. Но Рентън е мълчалив, грациозен и сякаш задремал в ослепението на алуминия.

Най-голямото производство на алуминиеви части за самолети се дава в Рентън. Алуминият се изстисква от грамадни инсталации като паста за зъби или макарони.

Ние наблюдавахме техниката, по която се сглобяват различните части на самолета и монтирането на хиляди приспособления, включващи 11 мили жици и 147 различни електрически мотора. Фабриката по време на моя престой даваше дневно шест готови самолета тип Б-29. За пълното завършване на един самолет са необходими пет дни и досега заводите в Рентън са произвели 6983 самолета в едно кратко време на съществуване.

В заводите Боинг работят 55,000 души работници, от които 56% са жени, събрани от 23 различни щата. Средната надница е 1.07 долара на час. Всички работници са организирани без изключение в поделенията на Американската федерация на труда. Това е една странна сбирщина от неподготвени и несигурни хора. 12% от работниците са криминални престъпници. Заводът обаче ги задържа, независимо от тяхната неподготвеност. При изпълнението на програмата за строеж на военните самолети Б-29, фабрикантите се нуждаели от каквито и да са хора, само да бъдат годни за работа.

След Рентън получих разрешение да видя в Сиатъл производството на новия модел Х-97 и самия завършен самолет. Това е гражданският вариант на военния самолет Б-29 и е наречен Стратосферен крайцер. Самолетът прилича на цепелин с остър гръб и може да носи седем джипа, 4 санитарни коли, 2 камиона от по тон и половина и 2 малки танка. Той ще превозва и 120 пътника и притежава бар. Средната бързина на това чудовище е 340 мили в час и на 9 януари 1945 г. този Стратосферен крайцер счупи световния рекорд на бързина за полет от единия бряг на океана до другия, изминавайки 2,323 мили за 6 часа, 3 минути и 50 секунди, което е с 54 минути по-скоро от дотогавашния рекорд. Самолетът е летял на височина 30,000 стъпки и за да кацне на летището във Вашингтон е трябвало да започне слизането си още в Питсбърг. Това е един от малкото добри резултати на войната, полезен за човечеството и за неговото несигурно бъдеще. Всеки може да направи безопасно прелитане от Ню Йорк до Лондон само за 11 часа.

* * *

Ние приключваме приятното си пътуване по брега на Тихия океан. Ни една част от Съединените щати не е така разнообразна и привлекателна като Запада!