Джон Гънтър
Америка без маска (214)

Рококола

Чух да се казва, че „архитектурата“ в Атланта е стил Рококола. Играта на думи е несполучлива, но е мъчно да си въобразим какво би представлявал градът без Кока-Кола.

Това е един от големите „случаи на успех“ в американската история. В 1880 година, когато е имало само четири содени фабрики в цяла Атланта, на един човек, на име Дж. С. Пембертън, дошла идеята за центово питие. Той изработил формула, която и до ден-днешен е тайна, а неговият счетоводител й дал наименование. Той надраскал „Кока-Кола“ и търговската марка на дружеството още употребява този надпис. В 1886 година съдружниците похарчили 46 долара за реклама на Кока-Кола и продали 25 галона от сиропа. Няколко години по-късно, аптекарят Аса Дж. Кандлър от Атланта откупил за нищожна цена Пембертън и Робинсън и организирал сегашното дружество; той увеличил имотното си състояние и в началото на 1920 година продал правото си на Ернест Уудръф, тогава председател на осигурителната компания в Джорджия, за 25 милиона долара. Казват, че Кандлър считал Уудръф за глупак, загдето платил толкова много. Но когато Уудръф, прочут „стиснат“ човек, умря преди няколко години, неговото състояние беше пресметнато, според достоверни сведения, на 200 милиона долара; той положително беше най-богатият човек на Юга. Неговият син, Робърт У. Уудръф, е сега председател на изпълнителния комитет. Хората, които управляват Кока-Кола, са в тесни връзки. Повечето от тях са се познавали през целия си живот. Само в Атланта Кока-Кола е създала поне хиляда милионери.

Кока-Кола е международна, както житото или данъците. Преди втората световна война тя съществуваше в седемдесет и шест различни страни; днес това число навярно е същото и фабриката за нейното производство в Париж беше наново отворена само четири дни след излизането на германците, а американските войници я купуваха даже в такива отдалечени места като Ату и Нова Каледония. Кока-Кола се продава, когато температурата е 78 градуса (Фаренхайт) под нулата в Исландия и когато е 120 градуса над нулата в Мадрас; чиновници на дружеството твърдят, че не познават общежитие, в което да се е стигнало до насищане от нея и само два пъти в историята — и двата пъти през време на недостиг от захар — американските продажби са били по-малки от тия в предшествуващата година. Очевидно, няма място на земната повърхност, няма раса или класа от хора, като се почне от Бостънските интелектуалци и се стигне до обитателите на средна Африка, незасегнати от нейния мистериозен чар.

Кока-Кола се състои най-вече от захар и вода. Има и нещо друго, малък процент, за придаване на вкус и цвят, разбира се, но формулата се пази строго. Чух, че най-важното е редът, по който се смесват съставните й части и се смята, че само един човек в Атланта има пълната техническа тайна. Един галон от мистериозната „есенция“, която се намира вътре, може да придаде вкус на пет хиляди галона сироп, който се произвежда в няколко различни фабрики на Съединените щати. Разбира се, Кока-Кола би имала грамаден успех днес, все едно какво съдържа; бихте могли да поставите каквото и да било в едно шише от Кока-Кола и то ще се продаде, понеже грамадният обществен прием се основава на нещо, което не е само простата формула. Отначало Кока-Кола се е продавала в наливно състояние, но понеже се е смесвала с различни пропорции вода, нейният вкус не бил установен. Тогава двама адвокати в Чатануга отишли при Кандлър и му дали идеята сиропът да се продава в шишета. Грамадните последствия от това са извън задачите на тази книга. Отначало имало две малки фабрики за пълнене на шишета, една в Чатануга и една в Атланта. Днес има 1,056 такива фабрики в 1,056 американски градове и тази търговия представлява 80 на сто от цялото предприятие. Причините — шишето лесно се пренася.