Джон Гънтър
Америка без маска (38)

Други групи

Трябва да отбележим и значението на някои други фактори. Железопътните компании, които имат голям интерес в земевладението и горската индустрия, както и в ползуването на кариерите, имат съответно влияние. Също така: пенсионерите, организирани в своя съюз, фермерите с организацията на земеделските работници, шведското население, различните религиозни групи и протестантската лютеранска църква. Работническото движение и особено коалицията на настроените левичарски работнически организации дават своето отражение. Трябва да споменем накрая за Федерацията на вашингтонското общежитие, която беше голяма политическа сила през 1930 г. и имаше проявления отбелязани като първи истински „народен фронт“ в Америка. Със своите 200 хиляди члена тази федерация показа своята жизненост в трудните времена на войната, когато всеки имаше добра заплата. Лигата на безработните граждани, развила се силно в Северозапада през 1932–33 г., се намира под влиянието на Федерацията на общежитията в Канада.

Един от най-изтъкнатите представители на работническото движение е така нареченият работнически водач Дейви Бек. Той е защитник на капиталистическата система в Северозапада и счита, че частният почин трябва да бъде подкрепен на всяка цена, тъй като работодателите не могат да плащат добри надници, ако нямат добри печалби. Той вярва, че държавата може да се намесва до известна степен, ако това е необходимо, в частната инициатива, но в никой случай правителството не бива да бъде конкурент. Бек ненавижда всичко, което му дъха на социалистически намерения и което има белези на планирано стопанство. На плоскостта на федералния живот Бек се явява в полза на новия ред на Рузвелт. В областта на щата Вашингтон Бек застъпва консервативна линия. Той е единственият работнически водач, който вярва в частния капитал и се противопоставя на правителствената сила и значение. Причината за това е, че той се страхува от държавната власт, която може да сплаши капитала.

Бек се гордее с проявите на своите последователи в организираните синдикати на шофьори, перачи и гладачи на бельо, както и на останалите различни дребни работници, които не са правили никаква стачка от Пърл Харбър до 1945 г., нито пък са загубили своята позиция за добри надници, възнаграждения на час и подобрение на трудовите и хигиенични условия. Макар че е добър и компетентен администратор, и му са били предлагани на няколко пъти високи постове в частно капиталистически дружества, Бек винаги е оставал верен на работническото движение. Един от най-интересните примери в този хаотичен индивидуализъм, който съществува в Съединените щати, това е Бек: работнически водач, който почита и уважава капитализма като система, упорит консерватор, който поддържа силно Рузвелт, и работник, който уважава всеки съвет отправен му от Търговската камара.