Джон Гънтър
Америка без маска (146)

Дюи — национално явление

Че Дюи трябваше да навлезе в голямата политика, беше, разбира се, неизбежно. Щатите са страна, дето вие сте добър политически кандидат, стига да сте достатъчно известен, даже и да нямате десет минути опитност по административните работи. Постът областен прокурор е почти толкова общоприет трамплин за по-висок пост в щата Ню Йорк, колкото постът губернатор за Президентството. Подготовката за неговото издигане беше пълна още преди 1940 година. Някои от професионалистите не взеха толкова сериозно Дюи, колкото членовете на неговия антураж, когато наближи обичайното време за избори. „Първоначалният план“, писаха, „беше да се използува Дюи, за да привлече гласовете и после да го подхлъзнат.“ Но Дюи не беше човек, с когото можеше да се играе по такъв начин. Един от републиканската йерархия каза: „Ние се пошегувахме с тази маймуна, а той, не щеш ли, го взе сериозно.“

Дюи се кандидатира за губернатор на щата Ню Йорк (след като Уилки не можа да бъде увещан да се кандидатира) в 1942 година и лесно спечели. Така най-после — и при това само още на четиридесет години — той стигна до един висок пост. Беше първият републикански губернатор от 1922 година насам и гордо прие резиденцията в Олбъни. В 1944 година, както всеки знае, той най-сетне успя да бъде избран като кандидат на републиканската партия за Президент, състезава се с Рузвелт и беше бит. В 1946 година се кандидатира в преизбирането на губернатор на Ню Йорк и спечели с най-голямото болшинство, познато в историята на щата.

Споменахме за амбицията на Дюи няколко пъти. Би било справедливо да изтъкнем, че той никога не е проявил ни най-малко желание да прави друг капитал от своята огромна слава, освен политически. Дори когато временно бе лишен от пост в средата на 1930 година, той устоя твърдо на всякаква съблазън да бъде използуван за площадни цели. Той съвсем не е богат и има ясна представа за силата на парите. Можеше на няколко пъти лесно да стане милионер, ако беше отстъпил пред различни кино и радио предложения. Не трябваше нищо друго, а само да даде съгласието си за направата на кино и радио периодични издания, отнасящи се до неговата кариера и име. Нека кажем за негова чест, че той никога не стори това. Нито пък някога е приемал някоя от безбройните покани да чете сказки, които биха му донесли едно малко състояние.

Това, което победи Дюи в 1944 година, не беше толкова Рузвелт, а войната. Както писа видният Ървин Брант, „изборът не беше просто между Рузвелт и Дюи, а между Рузвелт и Дюи в Техеран“. По воденето на войната и външната политика, господин Дюи беше естествено в затруднено положение. Той в никой случай не би могъл, нито би желал да усвои пораженска линия. При все това, той трябваше непрекъснато да атакува Рузвелт за начина, по който войната се водеше. Не можеше лесно да се обяви против цялата структура на международната коалиция. Генерал Маршал фактически се съвещаваше с Дюи при съвсем тайни и драматични обстоятелства, като настояваше пред него да пази пълно мълчание. Но ако Дюи беше разкрил тази тайна, той сигурно щеше да загуби повече отколкото да спечели, защото хората щяха възмутено да кажат, че е пожертвувал националните интереси заради лична политическа придобивка.

Дюи трябваше да преживее и няколко неловки положения в областта на външната политика. Той никога не е бил толкова открито изолационист, като Тафт и Линдберг. Но въпреки това, в протоколите имаме няколко компрометиращи факта. Например на 19 януари 1941 година той каза, че, „законът Заем-Наем би докарал края на свободното управление на Съединените щати и би отстранил Конгреса от разрешаването на всички практични задачи“. По-късно, разбира се, той промени своето мнение. Дюи се е подхлъзвал доста много по въпроси от тоя род. Дороти Томсън, в една прочута реч, произнесена през време на кампанията, направи остри намеци за някои от тези угодничества на всички страни:

— Какво мислите за една кампания, в която кандидатът обвинява Президента, че не е бил достатъчно твърд с Япония, докато неговите поддръжници намекват, че Президентът предизвикал Япония да воюва срещу нас?

— Какво мислите за една кампания, която загатва, че републиканците в Конгреса биха поддържали една световна организация по образец на тази в Дъмбартон Окс, ако г-н Дюи е Президент, и не биха я поддържали, ако Рузвелт бъде преизбран?

— След като войната в Европа беше доста напреднала и положението на Великобритания и Франция страшно опасно, аз имах повече от един час разговор с Дюи по външната политика… Г-н Дюи беше по онова време против даването на всякаква помощ на Великобритания или Франция, извън тази в пари и превоз… Той не вярваше, че провалянето на Британия или Франция би заплашило пряко Съединените щати…

— Всички хора живеят и се учат. Нямам никакво намерение да хвърлям клевети върху честността на Дюи по онова време, макар и да мисля, че неговите възгледи бяха неразумни.

— Но когато г-н Дюи сега атакува Президента, че не отивал достатъчно далеч — в същото време, когато г-н Дюи мислеше, че той бил отишъл прекалено много далеч — мога да считам това само за безсрамно нахалство.

По вътрешната политика Дюи също трябваше да направи някои фантастични отклонения. Посред кампанията стана ясно, че би било самоубийствено да се атакува изцяло планът Ню-дийл. По онова време поне хората не бяха разположени да жертвуват реформите, които бяха дошли в резултат на дванадесетгодишни усилия. В една необикновена реч, произнесена на западното крайбрежие, Дюи фактически излезе със собствената програма на Рузвелт по вътрешната политика. Хауард Брюбейкър направи следните коментари в Ню Йоркър: „Посещението на губернатора Дюи на тихоокеанското крайбрежие беше пълно с опасности. Той се намираше в един влак, който катастрофира във Вашингтон, а в Калифорния случайно глътна плана Ню-дийл.“ Това, разбира се, предизвика скърцане на зъби измежду старите и последователни републиканци. Един журналист писа: „Новият републикански лидер възприема определено принципа на правителствена намеса в икономическия живот на нацията“, а друг писа, като употребяваше своята собствена много специална дефиниция на „либерализъм“, че „От г-н Дюи е възприета дори подобна мярка, като Закона Вагнер, която е вредна от гледна точка на американския либерализъм“.