Джон Гънтър
Америка без маска (25)

Негрите в Калифорния

За пръв път в тази книга пристъпваме към един от върховно тежките американски проблеми: въпроса за негрите.

От негърска гледна точка голямата подзадача е въпросът за отлъчването на негрите от другото население (сегрегация). От гледище на селищата като цялост, главна подзадача е жилищният въпрос. От национално гледище — ние не можем да пренебрегваме политическото значение на негрите, които като гласоподаватели създават равновесие на силите в много важни щати.

Като всички други проблеми в Калифорния, негърският проблем е двоен. Той съществува в различни посоки, според случая, между областта на Лос Анджелис и Сан Франциско. Войната донесе необикновено грамадно нахлуване на негри в тоя щат. Изчислява се, че негърското население е към 400,000 души. Лос Анджелис покачи негърското си население от 50,000 на 135,000 души, Сан Франциско от 4,070 души на 32,000 души. Увеличението в Сан Диего е със 75%. Към края на 1945 г. негрите продължаваха нахлуването си в Калифорния с около 1,000 души на седмица.

Формално няма никакво законно дискриминиране срещу негрите в Калифорния. Някои градове на Юг имат отделяне на негрите по училища. Сан Франциско няма такива ограничения. Някои негри са се издигнали до важни постове в политическия живот на страната. В щата Калифорния, до избора на Рузвелт, негрите бяха непоколебими демократи. Това беше следвано от почти всички негърски селища в страната.

Лос Анджелис е главният входен пункт в щата за южните негри и повечето от тези, които пристигат тук, никога не са били събирани с белите. Това положение кара мнозинството от пришълците да се сгрупират като стадо в два големи бързо растящи образувани наскоро негърски квартала — единият на източната, а другият на западната част. Гимназията Джеферсън е както всички училища в Харлем изключително негърска. Градът не е категоризиран по жилища и добрите жилищни сгради са достъпни за откупуване или наемане от негрите, които могат да заплатят за тях. Трябва да припомним, че негрите в Лос Анджелис образуваха здраво свързано негърско общежитие. Мнозина от тях са богати. Има голяма независима негърска църква и великолепен вестник. Негрите знаят и бранят конституционните си права и свободи. Те организираха дружество за подобрение на негърския живот и не се страхуват да се явят в съдилищата да търсят защита. От друга страна пък, противонегърските предразсъдъци, стъпка по стъпка, се увеличават.

Сан Франциско обаче е нещо друго. Той проявява търпимост изобщо, но тук гостенинът негър преживява по-труден живот. Когато президентът Труман посети конференцията на Обединените народи в Сан Франциско, търпимостта на града се прояви. Кортежът автомобили между хотелите Марк Хопкинс и Фермонт и огромното движение на хора и коли беше регулирано от един полицейски офицер, негър. Хиляди хора видяха този негър да дава път на шествието на Президента. Два от тукашните първокласни хотела приемат като клиенти негрите, без да правят въпрос. Трети хотел ги приема от време на време. Това отношение изглежда да се променя всяка седмица. Повечето от негрите биха предпочели да знаят, че няма да бъдат приемани, отколкото да седят на тръни.

Преди войната Сан Франциско имаше много малко негри, в сравнение с всеки друг град на страната, и затова негърският проблем почти не съществуваше. В същност негрите имаха известен местен престиж. След войната главна грижа стана жилищният въпрос. Сан Франциско, както знаем, е полуостров и не може да се разширява и набъбва като Лос Анджелис. С усложняването на жилищната криза негрите започнаха да бъдат избутвани. Голям брой наемодатели предлагаха на негрите да вземат сградите, опразнени от интернираните японци. В резултат на това, в Сан Франциско няма няколко цялостни или наполовина негърски квартални блока като тези в Чикаго или Лос Анджелис. Те са пръснати навсякъде из града по всички улици. Мнозина от тях бяха настанени да живеят в бордеи, забранени от здравните власти за обитаване. Правилата за народното здраве обаче бяха отслабени, само и само да не се позволи на негрите да спят на улицата.