Джон Гънтър
Америка без маска (175)

Легендата за Дю Поновци, това паметно, непрекъснато и объркано плодовито семейство, няма подобна на себе си в Америка. Неговите членове са играли изтъкната роля в обществения и частен живот в продължение на почти 150 години и, без да са били някога в упадък, днес са толкова интересни, колкото винаги са били. Дю Пон и Делауеър изглеждат буквално еднозначещи; в същност има тридесет и шест различни Дю Поновци само в телефонния указател на Уилмингтън. Щатът се счита обикновено за един вид халифатство на семейството и един от старите вицове е, че съществуват само две политически партии, Дюпоновци и Анти-Дюпоновци, при забележката, че много от самите Дюпоновци принадлежат към фракцията на Анти-Дюпоновци.

Делауеър, вторият най-малък щат по пространство и третият най-малък по население, е странно малко общежитие. С население по-малко отколкото служещите в някои действително големи компании, Делауеър е прочут като седалище на големи корпорации и забележката „зарегистрирана в Делауеър“ може да се види на много писма на фирми с голяма известност. Това се дължи най-вече на великодушните данъчни закони на щата към капитализацията. Форд е корпорация на Делауеър, също и Кока-Кола; такива са и Комънуелт & Съдърн, американската компания Снъф, Асошиейтед Газ & Електрик и пр.

Но да се върнем към Дю Пон. Един учудващо ловък и предприемчив французин на име Пиер Самуел Дю Пон дьо Немур, избягал от Франция тъкмо една крачка, преди да бъде качен на гилотината в 1789 година, надявайки се да установи колония от емигранти в Шенандоа. Този именно Дю Пон, който е бил син на часовникар, се счита днес за бащата на семейството. Той е бил близък приятел на Томас Джеферсън и много от писмата, които е разменил с него, са още запазени. Между другите общи възгледи, те са имали и една по-специална: а именно, че земеделието трябва да бъде основата на националния живот и, — поразителна ирония — от потеклото на Дю Пон трябваше да произлезе една от най-бележитите индустриални организации в историята. Пиер Дю Пон е имал син Елютер Ирене Дю Пон дьо Немур, също така забележителен със своята индивидуалност и предприемчивост. Днес компанията носи неговото име Е. И., както обикновено се казва за него. Той е изучавал химия във Франция при Лавоазие. В Америка почнал да търси работа, след като предприятието на баща му пропаднало. Случило се, че барутът, който тогава се произвеждал в Америка, бил много долнокачествен; единственият добър барут бил английски монопол. Съединените щати искали да бъдат независими от Великобритания не само политически, което постепенно се постигало, но още и по отношение на експлозивите. И тъй, в една мелница край Брандиуайн, в 1802 година, Е. И. дю Пон основал фабрика за производство на барут; това специално място е било избрано главно поради върбовите лесове в околността, тъй като върбата дава добри дървени въглища.

Това, което се случило по-сетне, било, че предприятието — и самото семейство — пораснало точно така, както израснала американската индустриализация. С увеличаване постройката на пътища, с развитието на минната индустрия и най-после с откриването на железопътната ера, експлозивите станали много съществени. Отначало Дю Понови продавали само черен барут за огнестрелни оръжия. Сетне напреднали във всички видове рафиниране. Американската експанзия през деветнадесетия век е била подпомогната не само от стоманата и въглищата, но и от експлозивите, особено след като Нобел изобретил динамита. Никой не е могъл да разбива скали или да строи железопътна линия без взривове; никой не е бил в състояние да експлоатира каменовъглени мини или железни руди без нещо, което да разкъса и разтвори земята.

Имало е двама отличителни Дю Поновци в деветнадесетия век — Хенри, суров и дисциплиниран, създател на правилата, които, подобно семейните правила в родовете на Ротшилд и Митсюи, още помагат за единението на семейството, и който е бил главен отговорник за даване доминиращото положение на компанията в търговията с експлозиви, което тя и до днес държи, и Ламо I-ви, химик и изобретател, много по-прогресивен от Хенри, който е насочил Дю Поновци към модерни развития като динамита, и който е бил убит при една експлозия.

Трима братя днес са начело на фамилията, синове на Ламо I-ви. Те са Пиер С. Ирене и Мало II-ри. Пиер, най-възрастният, е роден в 1870 година.

Нека сега разгледаме политиката. Въпреки своето очевидно заплетено устройство, семейството е някак си твърде голямо днес, прекалено оплетено, за да действува като цяло. Неговите членове вземат и двете страни. Самата компания явно избягва каквито и да са политически ангажименти и деятелност, като всеки член на семейството може да следва, каквато политическа линия си иска; ако желае да дава помощи за политически кампании, това е негова лична работа. Пиер Дю Пон даде 92,500 долара на републиканската партия през 1916 година, а Ламо, както знаем, подпомогна фондовете на сенатори като Бушвилд. Но Пиер стана човек на Ал Смит и подкрепи Рузвелт в 1932 година. Франклин Д. Рузвелт — младши, както всеки знае, се ожени за момиче от Дю Поновци. В продължение на четиридесет и пет години Джон Дж. Раскоб, един от най-изтъкнатите демократи на нацията, беше голяма сила в работите на Дю Пон.

Дали Дю Пон и компания „управляват“ Делауеър? Компанията е най-голямата корпорация и най-големият данъкоплатец в щата и без нея Уилмингтън би бил една железопътна спирка. Но тя не е непосредствено агресивна в обществените и политически въпроси, както много хора мислят.