Джон Гънтър
Америка без маска (241)

Губернаторът Осбърн

Ето един от най-добрите американски губернатори и един от най-интересните мъже в цялата страна. Сидни Осбърн е оригинал, какъвто може да бъде създаден само край границата. Той е краен индивидуалист. Осбърн действува независимо и е единственият американски губернатор, който никога не е присъствувал на общата конференция на губернаторите. Извинението му, че не посещава тия конференции, е, че народът го е избрал да стои във Финикс и да върши работа, а не да пътува до Пенсилвания. По правило той е първият човек, който отива на работа в губернаторството и последният, който напуска учреждението през нощта. От 1940 г. вратата на неговата канцелария е винаги отворена за посещения през всяко време. Осбърн стои в кабинета си и посреща всички посетители, разговаряйки лично по телефона. Той ще нахока секретаря си, ако зададе въпроса по телефона: „Кой търси г-н Осбърн“ — или ако запита посетителите по каква работа са дошли.

Като кандидат за губернатор, Осбърн сам бе горещ агитатор. През време на едни избори той написал лично писмо до всеки от шестте хиляди мъже и жени, които приподписали молбата за неговата кандидатура. След избора си той изпратил 155,000 лично от него подписани писма до всеки от своите избиратели в щата. Хората идват в столицата Финикс с тия писма и често искат да разговарят с губернатора. Осбърн лично чете всички обявления за раждане, венчавка и смърт във вестниците и изпраща лично писмо според случая до хората, на които са се случили тия щастливи или нещастни събития. През време на войната губернаторът изпратил съболезнователни писма до всички близки на загиналите от щата Аризона.

Философията на Осбърн е много проста и реалистична. Както повечето от хората, за които споменахме в тази книга, той се явява в защита на потискания човек. Когато го запитах какво най-много би желал да върши в живота си, той ми отговори: „Да сторя нещо добро за обикновения човек, за дребния си приятел, който работи в малкото стопанство, или някъде в малкото магазинче. Всеки трябва да има възможност да напредва и да преживява. Само така ще бъде запазена нацията. Ако тези хора преживяват добре, няма защо да се грижим за тях!“ Като ми спомена за ужаса на старостта, който заплашва възрастните хора, той ми каза: „Ние трябва добросъвестно да се грижим за нашите старци. Аз искам да им помогна, като следя техния живот и нужди“. Осбърн каза, че няма други амбиции, освен да бъде губернатор и да помага на своите съграждани.