Джон Гънтър
Америка без маска (185)

Политика от „Южен“ стил

Юг, бедният Юг!

Последни думи на Джон С. Калун

Югът е прочут като страна на демагозите, на кълбесто облачни политици, които говорят със силен южен акцент и постоянно демагогствуват. Върнете се малко назад, в онова време, когато почти забравени сега хора, бяха нарицателни имена — като например „Катън Ед Смит“ от Южна Каролина, може би най-лошият сенатор, който някога е живял, но — човек с не малка слава; Том Уотсън от Джорджия; Том Хефлин от Алабама, един от най-фанатичните реакционери в американската история, особено по религиозни въпроси, и, Джон Шарп Уилямс от Мисисипи, Кол Блек от Южна Каролина, един от типичните „плювалници сенатори“ и, разбира се, Хю Лонг от Луизиана.

Югът притежава също и политици не демагози, но с крайно ограничени способности и с положително пресъхнала интелигентност. Намират се бездейни губернатори в Юга днес, които са малко повече от живи африкански порове, някои притежават приблизително толкова гръбнак, колкото една Ескимоска баница. Пръснати по целия Юг, намират се сапунени подлеци, които желаят война с Русия, ей тъй, просто за удоволствие и на шега, и безотговорни негодяи политици, които говорят за „комунисти“ точно с акцента на покойния д-р Гьобелс преди петнадесет години, който измисли един мит, за да има извинение да разруши не само този мит, но и такива реални неща, като гражданските свободи.

Но — въпросът е важен — Югът притежава също така доста много първокласни либерали. Представата, че областта е покварен хинтерланд, населен изключително с реакционери, е толкова далече от истината, колкото и понятието, че всичко около линията на Мейсън и Диксън е прогресивно. Джонатан Даниълс в един разговор веднъж настояваше, че в същност Югът е една от най-радикалните области в Съединените щати. В това твърдение има, разбира се, хипербола, но това е също и истина; и днес по-голямата част от Юга кипи от прогресивни кризи.

След всичко казано до тук, трябва, колкото се отнася до общата национална картина, да се прибави, че южното влияние навсякъде е крайно консервативно. Да вземем Конгреса. Че представителството на Юга е в по-голямата си част реакционно, е нещо всеизвестно, но почти не се знае, че съвсем отделно от своето реакционно качество, това представителство е така мощно, — толкова, щото може прекрасно да се каже, че „Южният блок“ на консервативните демократи е единственият голям фактор в Съединените щати, който противодействува на прогреса на нацията като цяло. Когато този сплотен и непроницаем Южен блок гласува против „FEPC“ например, той не проявява само един расов предразсъдък, а упражнява пряко господство по основните национални въпроси. Това той върши главно в коалиция с републиканците. Ню Рипъблик напечата на 23 септември 1946 година една диаграма, в която се показваше комбинираният вот на демократите с републиканците по едно сенатско предложение. Това бе тъкмо коалицията на републиканците и южните демократи, която прокара закона против стачките, която унищожи възнагражденията за безработицата и която уби закона за минималната надница. Подобна коалиция в Камарата одобри установяването на постоянната комисия Ууд Ранкин (бивша Дайс) и един закон, с който се легализира спекулацията с цените на къщите. Само 21 южни демократи от 117 в Конгреса „непрекъснато поддържаха правителството в социалното законодателство.“

Защо преди всичко Югът стана демократически? Как може да бъде в едно и също време и демократически и реакционен? Как може да гласува с една ръка за Рузвелт, а с другата за Билбо? Тия въпроси обгръщат един от най-големите парадокси в американския живот и техните корени се разклоняват най-различно в историята; всичко, като се започне от Джеферсъновата традиция, до Андрю Джаксън, до тарифите, до негърския въпрос, е заплетено. Първоначално южните демократи са били земеделска партия, представляваща тази част на народа, която се е препитавала от износа в чужбина и следователно, е желаела свободната търговия. Дойде гражданската война и демократите станаха партия на белия човек, в противовес на републиканците, които освободиха робите. Това, по един околен път, създаде развитие, в което целият Юг стана един вид раздвоена личност, по цял ред въпроси той беше либерален, а по друг консервативен.

Една дума за републиканците на Юга. Те не могат да контролират нито един южен щат; все пак те съвсем не са без специализирана местна власт. Не по-малко от тридесет и осем околии в Тенеси са републикански, такива са и седемнадесет околии в Северна Каролина. Републиканците са изобщо от три категории: една от банкери, фабриканти и търговци; планинците, „фермерите от долината“ и граничарите, службашите. Ще кажем нещо повече за републиканците от третата категория, когато дойдем до Тексас.

Друг куриозен парадокс е, че Югът, толкова солидно демократичен, има много малка тежест в Националното демократическо събрание. Това е, защото водачеството на националната партия знае, че Югът ще гласува без друго за демократите, каквото и да се случи (освен ако не се е кандидатирал Ал Смит) и, следователно, няма нужда да се подкупва с големи услуги. Само един човек от гражданската война насам роден в Юга, е бил президент на Съединените щати — Удроу Уилсън. Много рядко се случва за един южняк да получи дори подпредседателска кандидатура.