Джон Гънтър
Америка без маска (177)

Свободният щат Мериленд

Мериленд има, както всеки знае, богата и сложна история. Неговият щатски дом след този на Масачузетс е най-старият в страната и неговото държавно знаме, което предхожда това на чертите и звездите, съдържа герба на фамилията Калверт и е струва ми се единственото хералдическо щатско знаме в Съединените щати. В Мериленд е прието щото неговото знаме всякога да се развява наред с националното. Британското влияние е било силно, по-голямата част от околиите, подобно на тия в Делауеър и Ню Джърси, носят британски имена, две от тях са наименувани на английски принцеси и кралици, а портретите на членовете на британското кралско семейство украсяват Капитолия в Анаполис.

Френското влияние също е значително; на два пъти групи от французи, бягащи от въстания в Източна Индия, са намирали подслон в Балтимор. Силната католическа традиция може да се проследи, разбира се, през целия път чак до Калвертовци. Обитателите на Мериленд имат жив и съзнателен местен патриотизъм. Има една поговорка, че те са „граждани на Мериленд и поданици на Съединените щати“ и те гордо се хвалят, че законите на щата, по традиция, която датира от 308 години, трябва да бъдат „в съгласие с разума“. Изразът обаче, „свободният щат Мериленд“ е от сравнително неотдавнашен произход.

Мериленд преживява от домашни птици (подобно на Делауеър), бира, тютюн, риболовство (подобно на Ню Джърси) и преди всичко от зеленчуци: той е първият щат в производството на зеленчукови консерви.

Х. Л. Менкен, неговият най-изтъкнат гражданин, веднъж написа есе, класифицирайки Мериленд — който той, разбира се, много обича — като най-средноаритметичния щат от всички щати. Процентно, по отношение на родените бели туземци, неграмотни, брой на слепи, заплати на гимназиалните учители, средна температура, и брой на автомобилни патенти, Мериленд държи средно място. Той, пише г-н Менкен, държи средно място по отношение на средното годишно число на убийства, самоубийства и разводи, на дните с убийствен студ, по броя на кината взети на 100,000 население, в тиража на своите вестници, в пропорцията между своите пътни разноски по уличния превоз и населението, по броя на своите хора, покръствани годишно при религиозни церемонии, и в процента на адвокатите и тези, които се изпращат годишно в затвора за углавни престъпления.

Сега преминаваме към големия граничен щат Кентъки и след това към просторното лоно на Юга.