Джон Гънтър
Америка без маска (13)

Хари Бриджес

Хари Рентън Бриджес е един стегнат, младолик, подвижен, с хаплив хумор, мъж. Това е председателят на Международния Съюз на пристанищните работници от търговския флот и водач на работническата организация в Калифорния. В продължение на седем години това беше най-преследваният, търсеният, шпионираният човек от цялото американско трудово движение. През юни 1945 година Върховният съд отмени едно старо решение да бъде изпъден Бриджес като нежелан чужденец, но през септември той стана американски поданик. Бриджес е роден в едно еснафско семейство в Австралия. На 17 години отплувал по моретата. Като търговски моряк е бил по целия свят. През 1920 година неговата платноходка пристига в Сан Франциско и от тогава той остава в Съединените щати. Той организира всички пристанищни работници в Американската федерация на труда. След кървавите стачки през 1930 година Бриджес постига редица трудови споразумения със собствениците на кораби и това е първият случай, когато се среща с Лафам, и от когато той започва да го уважава. Случаят с процеса за депортирането на Бриджес е известен. Противниците на трудовото синдикално движение считаха Бриджес като главен работнически водач на западния бряг и без да подбират средствата си искаха да го смажат, да се отърват от него. След предварителни издирвания той бе изправен в 1939 година пред съда поради това, че е чужденец и член на комунистическата партия; следователно — трябва да бъде изпъден от Америка. Доказателствата за неговото членуване в комунистическата партия бяха слаби. Те се поддържаха въз основа показанията на двама лични негови врагове. При първата инстанция Бриджес бе освободен от отговорност. След това обвинението бе променено и се поиска Бриджес да бъде депортиран, независимо от това, че не е комунист в момента, а само ако се докаже, че някога е бил такъв. След 4 години спорове по процедурата и закона, прокурорът генерал Бидъл заповяда Бриджес да бъде депортиран. Това стана през 1942 година. Тогава идват редица обжалвания пред федералните съдилища и след 3 години Върховният съд отмени заповедта за депортиране. Отношението на Лафам по този въпрос е двояко. Какво го интересуваше него дали Бриджес е бил или не комунист, щом се отказва от партийната линия? Но защо пък да бъде депортиран, за да стане мъченик на работничеството…?

Всъщност Бриджес стои настрана от партийните борби. Всичко, което той иска, това е американците да имат свободен почин, за да може американският капитализъм да работи. Когато се обяви войната през 1941 година, той зае становището „че има разлика между правото на стачка и упражняването правото на стачка.“ И разгласи дейно апела да няма стачки от страна на Съюза на Индустриалните синдикати по западния бряг. Работниците спечелиха битката за съюзна сигурност и щом битката бе спечелена, не остана вече място за борба. Като резултат, след изпълнението на работническите искания без стачки, Сан Франциско, който беше парализиран много често от стачки, преживя целия период на войната без нито един значителен трудов конфликт. Но след войната трудовите конфликти израснаха, капакът на временната забрана бе махнат и в цялата страна избухнаха пристанищни стачки.

През юни 1946 година Бриджес подпомогна образуването на националния комитет на мореплавателните съюзи, включващ 6 моряшки и пристанищни съюза, между които и необикновено силния Национален мореплавателен съюз, възглавяван от Джо Кюран от Ню Йорк. Този комитет намисли да обяви стачка на 15 юни. В последната минута на 12-ия час обаче бе постигнато споразумение чрез намесата на Федералното правителство. Едно неспокойно примирие владя до месец септември. След това настъпиха по-горещи спорове, когато Хари Лунденберг, водач на моряшкия съюз от Пасифика и на Мореплавателния международен съюз, които са разклонения на Американската федерация на труда, обяви стачка. След Бриджес, Лунденберг е най-интересната, нападателна и драматична фигура от работническите водачи на западния бряг. Норвежец по рождение, той е екстремист и е за прякото действие. След няколко спора между лявото и дясното крило на Синдикалния съюз, Бриджес си подава оставката, като я обявява публично. А няколко часа по-късно я оттегля. Съюзът на Бриджес не пое линията на изменничеството и на шайкаджийството. Не е много лесно да ръководиш един съюз честно, но Бриджес полага всички усилия да върви по този път. Много е интересно да го наблюдава човек, когато води събранията. Всичко се решава с явно гласуване, дори и най-маловажните въпроси. Но все пак той е пълен диктатор, който ръководи целия съюз с точността на часовник.