Джон Гънтър
Америка без маска (126)

Другата страна на „Заем-Наем“

Сега да преминем в друга област. Много от видните граждани на Ню Ингланд, особено средните янки, са едни от първите заселници, но не са родени в Ню Ингланд.

През последния век щатът Ню Ингланд „отиде“, както се знае, на запад. Той изпрати хора навън, навсякъде в Съединените щати, както добре вече знаем от много пасажи в тази книга. Стана един вид концентриран възпитателен терен на човешки източници, обогатявайки големи градове като например Кливланд, Портланд и Орегон. В резултат на това, Канзас днес е в някои отношения повече „Ню Ингланд“, отколкото самият Ню Ингланд; също както части от Калифорния приличат повече на Канзас, отколкото самият Канзас. Тъй като жителите на Ню Ингланд се устремиха енергично навън, тяхната собствена област по необходимост се пресуши от много жизненост и таланти. Така кръводарител, който дава прекалено много кръв, отслабва.

За да запълнят тази празнота, дойдоха, разбира се, други хора. Процесът бе един вид обратен Заем-Наем в човешката сфера. В резултат на това се появиха хора като Комптън, Спенсър и Дейвид. „Тук имаме начин на живот, който хиляди хора желаят“, ми каза един мъдър издател в Ню Хампшър. Но той продължи да ми изтъква, че повечето от кръвта, която идва сега в Ню Ингланд, е по-скоро стара, отколкото нова. Хората се заселват в Бостън или Кембридж, след като са направили своето състояние, след като са достигнали най-високото отличие в науката или професията си. Следователно, те не са оная жизнена сила в обществото, каквато биха били по-младите хора.

Друг един способен издател подхвърли мисълта, че изпитанието на модерния Ню Ингланд ще бъде дали „новите“ американци от южния Бостън или от областта Арустук ще са равноценни на старите американци. Дали синовете на ирландците ще бъдат строители на нови граници подобно на янките? Дали португалците, гърците и френските канадци ще изпратят своите деца навън, за да създадат нови търговски империи на запад — или даже да разбият и разчистят своя път през гранит, за да създадат малки спретнати ферми във Върмонт? Отговорът, който получих, беше — не!