Джон Гънтър
Америка без маска (216)

Бившето царство на Хю Лонг

Памукът е дърво — малко дърво наистина, но все пак дърво, а не трева или зърно. Той е също най-важната американска култура, която се заплаща в брой и най-голямата земеделска грижа в страната.

Приблизително 1,600,000 от 6,000,000 ферми в Съединените щати — или една на всеки четири — отглежда памук, и около 13 милиона американци като включите и тия, които го преработват и го разпространяват, разчитат на него за осигуряване на своята прехрана; ако ли пък вземем памучната индустрия във всички нейни отрасли, най-малко 21 милиона души — или повече от една седма от общото население на страната — се препитава от памука. Тежестта на такива големи числа е още по-голяма, защото, разбира се, те са предимно за Юга. Четиридесет и три на сто от всички американски фермери живеят в южните щати, дето памукът е общоприетата култура. Седемдесет и три на сто от всичките ферми в Тексас са памучни, 86 на сто от всички ферми в Мисисипи, 85 на сто от всички ферми в Алабама и 80 на сто от всички ферми в Джорджия.

Произходът на памука, (след житото, царевицата, т.е. най-важните неща, които растат) е, подобно произходът на житото и царевицата, тъмен. Дори произходът на думата е несигурен; може да произлиза от арабската дума Gutun. Памучните дрехи били познати още в 1500 година преди Христа в Индия и в други места на Далечния изток и той е бил главен артикул по целия свят в продължение на векове — и то не само за платове и дрехи. Памукът е единственото растение, което произвежда „храна, фураж и влакно“. Ние ядем памук, пием го, пишем на него, обличаме тялото си, правим фураж за добитъка от него, свързваме колети с него, сядаме на него, спим на него, употребяваме го за най-разнообразни лекарства и гърмим с оръдия, пак с негова помощ.

Да посаждате дърво от семе всяка година, да го отгледате и съберете реколтата и след това да оставите дървото да загине, е странен и неикономичен начин на земеделие. Памукът в същност би расъл години на ред в тропика, но нашата зима, дори на Юг, го погубва. Той се посажда в прави редове, което е една от причините за изтощаването на почвата; плевейки между редовете вие разкопавате необработваемата почва и следният дъжд може да я отвлече. Памукът също така се сади често по хълмистите места, което увеличава възможността за ерозия. Милиони акри земя, предназначена за отглеждане на памук, е била разрушена напълно, т.е. за ново засяване с памук. Изчислява се, че област, голяма колкото целия щат Джорджия, която в миналото е била чудесна за обработването на памук, е напълно загубена за тази култура. Според друга оценка, половината от цялата останала почва в Съединените щати, способна да произвежда памук, би трябвало, поради императивни причини от гледище на обществената политика, да бъде освободена от памука незабавно, или иначе и тя ще бъде напълно унищожена. Хълмистият терен трябва да се превърне в пасбища, овощни градини и гори, което ще запази горния слой на почвата: отглеждането на памука трябва да бъде ограничено само в равните, дълбоки и тежки земи, дето култивирането на редове няма да повреди на почвата.

Дребният памучен фермер събира реколтата на ръка и я донася всяка есен на комисионера в околията. За всеки долар приход от памука, човекът, който в същност го произвежда, получава само седем и половина цента, а ако се случи да е наемател или изполичар, половината от неговата реколта му се отнема още преди да я изнесе на пазара. Цената, несъмнено, се покровителствува от така наречения принцип на „равенството“. Обикновената практика за всеки земеделец, независимо от каква величина е, да взема пари в заем от правителството за отглеждане на своята реколта; системата е почти еднаква с тази, която описахме за житото в глава 9-та. Ако цената се покачи, земеделецът печели; ако ли не — правителството печели. На всеки случай, по-голямата част от американския памук отива в държавните складове и цялата национална реколта (от Ню-дийл насам) се контролира от Вашингтон.

Нормално, Съединените щати произвеждат около 12 милиона бали памук годишно, което представлява около 40 на сто от световното производство. В настоящия момент правителството има излишък от около 11 милиона бали на склад, изолирани както от чуждите, така и от домашните пазари, стерилизирани и безполезни. Цялата работа се състои в това, че страната произвежда много повече памук, отколкото може да продаде или консумира, макар че обработваемата площ е намалена кръгло от 45 милиона акра през 1929 година на 20,098,000        акра през 1944 година — едно чувствително намаление с повече от половина. При все това, цената на памука трябва изкуствено да се поддържа. Правителството дава пари в заем срещу памук при „равенството“ 92 1/2 на сто; премахнете или изменете това законоустановено равенство, макар и съвсем да не ви харесва и цената на памука може да спадне бързо и катастрофално: основната икономика на Юга може да бъде смазана, което в резултат би довело до кризи, които биха разорили цялата нация.

Междувременно, при тази наистина много висока цена на памука и с тези 11 милиона бали, които лежат неизползувани, спомнете си за нещастния американски гражданин, който прекара по-голямата част от годината 1946 в усилия да си купи една риза.

Памукът, единствен между американските артикули със значение, нямаше пределна цена през време на войната, понеже южните сенатори бяха достатъчно силни, за да го поддържат свободен от налози. През 1932 година, във време на най-лошата депресия, памукът се продаваше около 5 цента единия паунд. Към 1940 година, той се беше покачил на 9 цента, към 1941 година на 14 цента, към 1942 година на 20 цента и към 1945 година на 25 цента. А през първите девет месеца на 1946 г. той тръгна стремглаво да стигне до една почти без прецедент цена — 39 цента. Такова стремглаво покачване беше без каквото и да е основание на стопанската действителност. Причина беше най-дивият вид спекулация. След това дойде малък удар. Спиралата почна да се развива. През октомври 1946 година, в течение на две седмици, цената спадна на 29 цента, което означаваше спадане с около 50 на сто на бала. Изчисляваше се за три дена, че южните фермери са загубили към 225 милиона долара; памучните борси в Ню Йорк, Ню Орлеан и Чикаго се принудиха да затворят. Защо? Защото стопанските мародери, подкрепени от памучния блок, тласнаха цените прекалено бързо напред и се хванаха в капана. Нищо по-добре не би могло да илюстрира крайната уязвимост на американската ценова система, ако достатъчно алчни хора си забият зъбите в нея.

Но нека се върнем към някои по-постоянни неща. Памукът винаги е съпроводен ç най-тежки неприятности. Износният пазар, на който толкова много се разчита, е драстично намален. Американският дял в световната търговия с памук е намалена с 30 процента през последните тридесет години. С всички средства ние поддържаме изкуствено насърчение на цените; и все пак памукът не се заплаща напълно. След това да вземем домашната конкуренция. Ризите се правят от целулоза, вместо от памук; книжните чували за брашно и цимент почват да заместват напълно памучните; драперии се правят от книга; найлонът се употребява за всичко, като почнете от въжета и свършите с пелени; пластични и стъклени влакна заместват памука за арматурни обвивки и кабелни инсталации; и, преди всичко, ето ви продукта „район“. Той беше сравнително скъп продукт и хората на памука му се подиграваха. Не е тъй, обаче, днес. Той е станал един нападателно опасен конкурент. Той може да замести памука не само при чаршафи за легло, покривки за маса, престилки, шлифери и др. подобни, но и в производството на автомобилни гуми и в безброй други индустриални операции.

Най-после, нека вземем механическата памукосъбирачка, последиците от която могат да бъдат буквално ужасни. Робството стана почти неизползваемо след изобретението на памучната машина. Ели Хуитней беше почти толкова отговорен за освобождението на негрите, колкото и Абрахам Линкълн.

По същия начин механическата памукосъбирачка, заедно с други нови средства като „огненият култиватор“, който плеви памука като изгаря бурените, могат да сложат край на изполичарството. Памукосъбирачката може да обере около 30,000 паунда памук в 24 часа; един човек, който работи осем часа на ден, може да събере 120 паунда. Да се обере една бала памук на ръка струва около тридесет долара. Механическата памукосъбирачка върши това за около пет долара.

Памукосъбирачката беше изобретена от Джон Д. Ръст, който работи почти четвърт век, за да я усъвършенствува. Тя има прикачено нещо като хобот на слон, възсяда памучните редове, върви с три мили в час и може да се движи както по равни, така и по стръмни местности; работи през нощта също тъй лесно, както и през деня, и работата й върху един акър струва 1.60 долара.

Памукосъбирачката „само за десет години ще измести 1,000,000 семейства“ — изчислява г-н Ръст; няма друга дума за това, освен революция. Механизирайте напълно памука и ще причините най-голямата социална и икономическа бъркотия, която Югът познава от времето на гражданската война. Също — за щастие — ще повдигнете силно уровена на живот в цялата тази област, като разпръснете по-равномерно цялото население. Помислете си също за случайните проблеми свързани с това, например, разселването на около един милион от най-бедните работници, повечето от тях негри, от юг на север. Съвсем понятно е, че това, което ние обикновено наричаме „памучния пояс“, ще изчезне; памукът бавно ще се измести на запад, привличайки по-добра трудова класа, и старите памучни земи — и без това твърде гъсто населени и наполовина разрушени — ще бъдат заети от други култури.

Учените работят върху памука почти толкова усилено, колкото и върху житото. Едно скорошно подобрение е създаването на ново влакно, наречено „рами“. То расте естествено и при разтягане има по-голяма издръжливост от тази на памука и прави носенето на дрехите по-трайно. Друга новост е инжектирането на корена на растението с багрилно вещество. Така обагреният памук запазва цвета си много по-добре от обагрения във фабриката и процесът е много по-евтин. Скоро учуденият посетител ще може да наблюдава памучни полета нацъфтели в оранжево, мораво, зелено или бебешко розово. Първоначално това откритие е било направено от един руски агроном в Съветския съюз.