Джон Гънтър
Америка без маска (113)

Среда, наследство, кариера

Сагата за Лоуше води началото си от Словения. Баща му произхожда от една малка група германци, които живеели в Готшии, една Алпийска долина зад Адриатика близо до Фиуме, в областта, която сега се намира в Югославия; племето се преместило в Любляна, столица на Словения, преди около сто години. Тъй като тези преселници били малък тевтонски остров в един славянски океан, те поддържали за известно време една изключително германска култура и се придържали за известно време строго към употребата на немския език, докато почнали да се женят за славяните. Бащата на Лоуше бил половин германец, половин словенец; майка му — чиста словенка.

Всеки, който е запознат с тази част на Европа, ще разбере какво значи това наследство. Хората от планините на Югославия се спускат към морето и притежават една сложна отличителна индивидуалност. От рода на Лоуше обичат храна, богата с месо и сос; обичат да пият, да скитат през прошарените с цветя поляни; обичат да изкачват планините през пролетта; обожават музиката си, везаните носии; те притежават жизненост, любов към здравата леност и притежават големия дар да се радват и бъдат щастливи.

Бащата на Лоуше дошъл през 1885 г. в Америка, а Франк се родил в Кливланд десет години по-късно. Бащата работил в стоманените заводи и умира, когато синът е на 12 години. Освен това, за известно време той издавал един вестник на словенски език, с малък тираж, в Кливланд; фактът, че баща му бил издател — при това прогресивен, който винаги е вземал страната на малоимотните, какъвто той сам бил, имал дълбоко значение за живота на Франк. Младият Лоуше е трябвало да печели хляба си в крайните квартали на Кливланд, откак се е помнел. Имал цяла серия малчугани — братя и сестри. Майка му, която той обожавал, имала магазин за вино, помагайки с това за изхранване на семейството си.

Самият Лоуше се оженва за момиче от шотландско-ирландски произход — свидетели сме отново на това необикновено американско явление на смесване на расите — по име Джейн Шийл. Тя не била католичка. Свири пиано и често съпровожда на мъжа си, когато той свири на цигулка. Лоушеви дълги години нямат собствена къща; те живеят в Кливланд с бащата на г-жа Лоуше, който е инженер на стотната улица.

Лоуше, бидейки един дълбоко морален човек, си дава оставката от съдийството, — един пост, който му носи 12,000 долара повече отколкото губернаторството — преди да е избран. Той чувствува, че е морално погрешно да се кандидатира за един пост, когато държи друг, въпреки че точно обратният пример ни се дава от стотици хиляди други политици, които се държат за всеки пост, колкото е възможно по-дълго време. Сега Лоуше често съжалява за решението си. Той е заменил спокойствието на съдийската стая — „нейното вдълбочаване и достойнство“, с метежите и шума на градските кампании. Той не е харесвал много неща. Все пак, бива избран за кмет и при това с грамадно, 61%, мнозинство; той получава най-големия вот в историята на Кливланд. В 1943 г. се кандидатира отново и бива избран с още по-голямо мнозинство; получава 71% от подадените гласове, което е вероятно един рекорд, за който и да е избор в наше време.

На следната година идва първото надпреварване за губернатор. Ще се спра на това, за да илюстрирам отношението на Лоуше: 1) към професионалните политици и 2) към парите.

Като кмет на Кливланд, той не обръща никакво внимание на съществуващия организационен апарат на демократите; той държи настрана, доколкото може паразитите и наемниците. Това довежда до известна натегнатост и негодуване; при един случай той отказва решително да приеме 3,000 долара за разноски по кампанията от Националния Комитет на демократите; след това водачеството на партията във Вашингтон рязко го оставя сам. Но за изборни борби в Охайо трябват страхотно много средства. Въпреки това, Лоуше поставя един вид правило, по което даренията да не превишават сто долара. Веднаж само Маршал Фийлд (когото той никога не е срещал) му дава 1,000 долара и някои дарители от 250–500 долара, но общо взето границата от 100 долара остава в сила. И от там следва, че по-голямата част от парите трябва да идват от скромни хора, които дават малки суми; повечето от пожертвуванията са под 10 долара и много по половин, даже и четвърт долар. Лоуше постави и друго правило, а именно, че под никакъв предлог не би приел пари, спечелени от хазарт или изнудване или пък от човек, който търгува с държавата. Всичко събрано в предизборните борби през 1944 г. — 27,162 долара, една малка сума за Охайо — той изразходва докато неговият противник — републиканец, полковник Джеймс Стюарт от Цинцинати, заедно с републиканската партия, изразходва 988,000 долара и — загубва.

Веднаж през време на кампанията предлагат на Лоуше 1,000 долара, но той не ги приема. На деня сред изборите централното управление няма буквално нито стотинка, — не може да си купи дори една марка за въздушната поща и има дълг около 3,700 долара. Тогава националното управление на демократическата партия, бидейки поразено от една такава решителна победа, му телефонира от Ню Йорк и му предлага да забрави миналото като доброволно се съгласяват да платят сметките… държейки обаче на това, всеки чек, който пращат, да бъде плащан на местния изпълнителен комитет на демократическата партия. Но понеже Лоуше никога не е имал работа с последните, той отказва парите.

Не е за чудене, че в Ню Йорк и Вашингтон това прави голямо впечатление. Рузвелт загубва Охайо срещу Дюи с 11,500 гласа, но Лоуше печели губернаторството със сто и дванадесет хиляди гласа. Това е единственият случай през изборите в 1944 година на победа на местен демократ, когато Президентът губи: всякъде другаде местният демократ спечелва благодарение на Рузвелт. Но Лоуше надпреварва партията на Франклин Рузвелт с 33,000 гласа.