Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Inside U.S.A., (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
remark (2009)
Начална корекция и форматиране
mitashki_mitko (2022)
Допълнителна корекция
Karel (2022)

Издание:

Автор: Джон Гънтър

Заглавие: Америка без маска

Преводач: Илия Драганов

Език, от който е преведено: английски

Издател: Държавно стоп. полиграф. предприятие (бивше Д. Провадалиев)

Град на издателя: София

Година на издаване: 1948

Тип: Очерк

Печатница: Държавно стоп. полиграф. предприятие (бивш е Д. Провадалиев), София

Излязла от печат: май 1948

Редактор: Славчо Атанасов

Редактор на издателството: Славчо Атанасов

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15809

История

  1. — Добавяне

„Колумбе, аз съм тук!“

Да се върнем пак към Оклахома и петте цивилизовани племена. Днес има около 40,000 Чероки, 21,000 Чоктау, 12,000 Кри, 6,000 Чиказау и 3,000 Семиноли. Те си приличат едни на други и живеят във взаимен мир. Чероките се считат за елит, а Чиказау и Чоктау са най-богатите. Предполага се, че под техните земи лежат въглищни запаси към един милиард и половина тона. Името Оклахома произхожда от две думи: Окла (народ) и хома (червен); за пръв път това име се употребява в договора от 1866 година между племената Чоктау и Чиказау. Един от градовете на щата носи името Чикичоки, наречен на децата, родени от един смесен брак на двете племена, които са носили имената Чики и Чоки. Индианците и негрите рядко влизат във взаимни бракове. Чоктау и Чиказау някога са притежавали роби, дори са ги довели със себе си, когато били изгонени от войската в похода на сълзите. Тяхното отношение към негрите — у някои дори и сега — е почти еднакво както отношението на един южен плантатор към негъра. След равноправието Чоктауите приели негрите като освободени, и макар и отделени от тях, им дали правото да участвуват в комуналната собственост. Но по закона на племето тям им е забранено под страх на смъртно наказание да се женят за тях. Така е и у Чероките. Колкото по-голяма е смесицата, толкова по-низко е развитието на цивилизацията.

Проблемът за земевладението на индианците е повече технически. Това, което е останало от индианските земи след едно ограбвано и изнудвано поколение, е дадено като награда на истински правоспособните членове на племето, като тяхно лично право. Един специален случай е случаят с Осагите, които са най-богатото общежитие по доход на глава в целия свят. Тези членове на това примитивно племе са получили най-късно и най-малко желаните късове скалиста, неплодородна земя, в северната част на щата. Но, под повърхността на тези земи бе открито сурово земно масло в невъобразимо големи количества. Общата сума на наемите, които Осагите получават днес, се изчислява на 280 милиона долара. Много по-рано, един ловък индиански агент вписал правото на владение върху подземните богатства, в договора с това племе и по този начин запазил изцяло доходите за племето. И когато бликна първата струя петролно масло, всеки от членовете на това племе стана богат — поне на книга. Ала голям брой от тези индианци били излъгани и продали правата си на разни бели адвокати и агенти закупвачи на земя, които използували тяхната липса на образование и на търговска опитност — или били изигравани чрез много скъпи съдебни и деловодни разноски и просто изнудвани от белите агенти.

Индианците в Оклахома не гласуват като самостоятелна единица, но всеки бял политик търси естествено да вземе техните, сравнително многобройни, гласове. Говори се, че членовете на петте цивилизовани племена са гласували почти винаги за републиканците, защото не са забравили, че са били изпъдени от домовете си от демократа Анди Джаксън. След въвеждането на Ню-дийл обаче, гласовете на индианците бяха давани предимно за демократите, като естествена последица от създаването на закона за реорганизацията на индианците.

В Оклахома чух много индиански анекдоти. Един от тях е, че когато първият индиански боец от американските войски дошъл в Италия през 1943 година, извикал на пристанищния бряг: „Колумбе аз съм тук!“