Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Inside U.S.A., 1947 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Илия Драганов, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- remark (2009)
- Начална корекция и форматиране
- mitashki_mitko (2022)
- Допълнителна корекция
- Karel (2022)
Издание:
Автор: Джон Гънтър
Заглавие: Америка без маска
Преводач: Илия Драганов
Език, от който е преведено: английски
Издател: Държавно стоп. полиграф. предприятие (бивше Д. Провадалиев)
Град на издателя: София
Година на издаване: 1948
Тип: Очерк
Печатница: Държавно стоп. полиграф. предприятие (бивш е Д. Провадалиев), София
Излязла от печат: май 1948
Редактор: Славчо Атанасов
Редактор на издателството: Славчо Атанасов
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15809
История
- — Добавяне
Черният за белия
Негърът е проблем за самия себе си.
Какво мисли самият негър за отлъчването? Отговорът на водачите е един и универсален, просто, „отлъчването трябва да си отиде.“ Това представлява алфата и омегата на тяхното становище. Но има някои старчоци, „Чичо Томовци“ и „глави със забрадки“, които „искат да си останат в доброто старо време“ под управлението на белите и които говорят двусмислено по този въпрос; също една полуневежа маса от „куизлинговци“ — негри, които вземат страната на белите. Чух един негър да казва за друг: — „Той се продаде на отлъчването.“
В действителност, понякога е много трудно — и това се разбира — да се получи искрено мнение по този въпрос. Повечето негри, поради горчива опитност, са станали подозрителни към любопитството на белите; те ще отговарят на въпросите ви съвсем противоречиво и казват онова, което смятат, че белите искат да им бъде казано. Изобщо, за да може да оцелее, негърът е трябвало винаги да лъже.
Но кои са главните грижи на негрите извън отлъчването? Всеки, според дарбата си, би могъл да направи дълъг списък.
Голяма част от негрите се изпращат да вършат най-лошия вид работа в терпентинови лагери и във фабрики за торове. Ако някоя фабрика съкращава персонала си, най-вероятно е, че негрите първи ще загубят работата си, има установена традиция те да не получават повече от 75 на сто от онова, което белите вземат за същата работа. Някои видове занятия са напълно затворени, особено за жени, които едва ли някога биха могли да вземат канцеларски служби — например, стенографи. Това значи, че повечето от тях трябва да постъпват като домашна прислуга.
Средната продължителност на живота на негъра е 50.52 години срещу 60.6 години за белия човек. Смъртността при раждане е средно 33 на хиляда за негърките, срещу 11.3 на хиляда за белите.
Негрите никъде не могат да кажат истината по опаката страна на расовия въпрос, освен в няколко южни и други вестници.
Те са постоянният прицел на белите демагози, като Билбо и други подобни на покойния г-н Талмедж, без да имат възможност да отговарят по някакъв начин.
Общо взето, в Съединените щати се харчи по 80.26 долара годишно за образование на един ученик. Сумата за негрите в десет южни щати е 17.04 долара.
Югът се нуждае най-много от лекари, учители, зъболекари, ветеринари, инженери. Но едва след като преодолеят дивашки пречки, негрите могат да се сдобият със звания в тия области на знанието.
Какво желае негърът? Няколко различни фрази изразяват една и съща идея и аз съм ги чувал навсякъде: — „Равни права без резерви“; „Истинско участие в американския живот“; „Смесване като цяло със Съединените щати“; „Пълно поданство“ и т.н.