Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Inside U.S.A., 1947 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Илия Драганов, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- remark (2009)
- Начална корекция и форматиране
- mitashki_mitko (2022)
- Допълнителна корекция
- Karel (2022)
Издание:
Автор: Джон Гънтър
Заглавие: Америка без маска
Преводач: Илия Драганов
Език, от който е преведено: английски
Издател: Държавно стоп. полиграф. предприятие (бивше Д. Провадалиев)
Град на издателя: София
Година на издаване: 1948
Тип: Очерк
Печатница: Държавно стоп. полиграф. предприятие (бивш е Д. Провадалиев), София
Излязла от печат: май 1948
Редактор: Славчо Атанасов
Редактор на издателството: Славчо Атанасов
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15809
История
- — Добавяне
Стомана, „едра“ и „дребна“
„Дребната“ стомана не е толкова дребна; всичките „дребни“ събрани, са например толкова големи, колкото „едрата“. Според обичайното определение, „дребната стомана“ включва Бетлеем, Рипъблик, Йънгстайн Шийт & Туб и Инланд. Уейъртън не се счита по правило като „дребна стомана“, въпреки че той несъмнено е независим. Думата „дребна“ не е само псевдоним; тя става абсурд, когато се приложи към корпорация като Бетлеем, която днес има капитал надминаващ два милиарда долара. В края на 1946 година, през време на кризата в мините[1], един от най-големите искове в страната беше искът отправен срещу Бетлеем — за 200 милиона долара.
Шваб се премести в Ю. С. Стийл. След това го напусна. Когато се зае с Бетлеем, той имаше само един важен клиент; в скоро време той я създаде като втората най-голяма стоманена компания в света. Днешният президент на Бетлеем, Юджин Грейс, управлява своя мастодонт точно като на представление с един човек, почти както Гари управляваше своята, преди да започне ерата на триумвиратите. Грейс навярно мрази труда толкова безпощадно, колкото всеки друг в индустрията. Едрата стомана няма — това не е необходимо да се изтъква, — особена сантименталност към труда, но изглежда, че е приела като добър принципа на колективното спазаряване; никой от нейните администратори не говори за връщане назад към премахване на съюзите.
Компаниите на „дребната стомана“ се конкурират живо в някои отношения и работят заедно в други. Много от техните администратори, посредством големите източни банки, се преплитат с хората от „едрата стомана“. Може би странно, но „дребните“ плащат изобщо по-добри заплати от „едрите“. Най-високите заплати на Ю. С. Стийл са, ако ги погледнете в съответния им мащаб, доста „умерени“, бидейки в класата между 100,000 до 200,000 долара. Прегледайте някои цифри за 1932 година, най-лошата година на депресията. През тази година Майрън Тейлър е получил 197,203 долара, но заплатата на Шваб е била 250,000 долара, а Дж. Дж. Крауфорд, администратор на Джонс & Лоулър, друг един опасен независим, е получил 247,225 долара. В 1940 година Грейс е получил 478,144 долара, а в 1941 година — 537,724 долара. През двете тия години той е бил вторият най-високо платен човек в страната.