Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Inside U.S.A., (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
remark (2009)
Начална корекция и форматиране
mitashki_mitko (2022)
Допълнителна корекция
Karel (2022)

Издание:

Автор: Джон Гънтър

Заглавие: Америка без маска

Преводач: Илия Драганов

Език, от който е преведено: английски

Издател: Държавно стоп. полиграф. предприятие (бивше Д. Провадалиев)

Град на издателя: София

Година на издаване: 1948

Тип: Очерк

Печатница: Държавно стоп. полиграф. предприятие (бивш е Д. Провадалиев), София

Излязла от печат: май 1948

Редактор: Славчо Атанасов

Редактор на издателството: Славчо Атанасов

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15809

История

  1. — Добавяне

Стомана, „едра“ и „дребна“

„Дребната“ стомана не е толкова дребна; всичките „дребни“ събрани, са например толкова големи, колкото „едрата“. Според обичайното определение, „дребната стомана“ включва Бетлеем, Рипъблик, Йънгстайн Шийт & Туб и Инланд. Уейъртън не се счита по правило като „дребна стомана“, въпреки че той несъмнено е независим. Думата „дребна“ не е само псевдоним; тя става абсурд, когато се приложи към корпорация като Бетлеем, която днес има капитал надминаващ два милиарда долара. В края на 1946 година, през време на кризата в мините[1], един от най-големите искове в страната беше искът отправен срещу Бетлеем — за 200 милиона долара.

Шваб се премести в Ю. С. Стийл. След това го напусна. Когато се зае с Бетлеем, той имаше само един важен клиент; в скоро време той я създаде като втората най-голяма стоманена компания в света. Днешният президент на Бетлеем, Юджин Грейс, управлява своя мастодонт точно като на представление с един човек, почти както Гари управляваше своята, преди да започне ерата на триумвиратите. Грейс навярно мрази труда толкова безпощадно, колкото всеки друг в индустрията. Едрата стомана няма — това не е необходимо да се изтъква, — особена сантименталност към труда, но изглежда, че е приела като добър принципа на колективното спазаряване; никой от нейните администратори не говори за връщане назад към премахване на съюзите.

Компаниите на „дребната стомана“ се конкурират живо в някои отношения и работят заедно в други. Много от техните администратори, посредством големите източни банки, се преплитат с хората от „едрата стомана“. Може би странно, но „дребните“ плащат изобщо по-добри заплати от „едрите“. Най-високите заплати на Ю. С. Стийл са, ако ги погледнете в съответния им мащаб, доста „умерени“, бидейки в класата между 100,000 до 200,000 долара. Прегледайте някои цифри за 1932 година, най-лошата година на депресията. През тази година Майрън Тейлър е получил 197,203 долара, но заплатата на Шваб е била 250,000 долара, а Дж. Дж. Крауфорд, администратор на Джонс & Лоулър, друг един опасен независим, е получил 247,225 долара. В 1940 година Грейс е получил 478,144 долара, а в 1941 година — 537,724 долара. През двете тия години той е бил вторият най-високо платен човек в страната.

Бележки

[1] Спорът дали на работника трябва да бъде плащано само времето на неговата продуктивна работа или от момента, когато е постъпил на работа в индустриалното предприятие, до момента, когато го е напуснал. Това е било важно за каменовъглените мини, тъй като понякога е бил нужен цял час за пътуване през шахтите, докато се достигне до обекта за работа. — Бел.прев.