Джон Гънтър
Америка без маска (133)

Една-две думи за фактите

Постиженията на Салтонстал като губернатор в продължение на трите му последователни избора са похвални и той действително се гордее със своя принос към спечелване на войната. Попитах го кои са били неговите най-големи грижи. Отговори ми, че първите шест или седем седмици след първото му избиране били най-трудните, когато е трябвало да прочисти старото управление и да установи своето управление на едно ново, почиващо на здрави основи.

Извън това, неговата най-лоша криза дошла при упражняването контрола върху раждаемостта. Масачузетс и Кентъки са единствените два щата в страната, дето практиката на предпазване от зачатие е още технически противозаконна. След дългогодишни усилия, един закон за контрол върху раждаемостта е бил прокаран. Губернаторът вярвал много в закона, но, след твърда борба със себе си, му наложил своето вето. Причините: неговото приложение би разделило безнадеждно щата, точно когато — в началото на войната — политическото единство е било наложително.

На 9 януари 1945 година Леверет Салтонстал се закле като сенатор на Масачузетс. Когато той и съпругата му пристигнаха във Вашингтон, бяха посрещнати от дъщеря си Емили. Първата забележка на Салтонстал към репортьорите беше характерна: „Не съм дошъл тук да създавам новини; дошъл съм, за да се опитам да науча нещо. Единственото нещо, което зная, е, че съм в медения си месец. Никакви въпроси за разглеждане, никакви обещания от какъвто и да е характер!“

Той веднага възприе една силно либерална линия по външната политика. Първото му действие беше да се присъедини към група сенатори, които обещаха да поддържат правителството по международните въпроси. Попитах го веднъж в Бостън какво го е накарало да стане застъпник на идеята за намеса във войната още в 1939 г., дълго преди Пърл Харбър. Неговият отговор беше обезоръжаващо прост. Той непрестанно чувал летящите аероплани над къщата си и знаел, че били на път за Европа. Е добре, значи Европа не е толкова далече! Той е представител на една крайморска област, на едно търговско общество. Следователно, той не могъл да остане сляп към това, което ставало в чужбина.

Още в началото на своята кариера като сенатор, Салтонстал показа: 1) че желаеше да бъде еретик с куража на своите убеждения и 2) че беше също либерален по някои въпроси от вътрешен характер, бидейки един от малцината републиканци, които гласуваха за утвърждаването на Хенри Уолас като министър на търговията, след борбата с Джеси Джонс. Най-сетне крайно типично за него е, че той чака повече от година, до 25 април 1946 г., преди да произнесе голямата си реч в Сената. Той изпитваше предпазливо своя път, като разучаваше непознатия терен. Най-после проговори, но това беше, за да подкрепи Британския Заем.