Джон Гънтър
Америка без маска (86)

Бавноподвижният, трудно мислещият млад мъж, наречен Стасен, е една от най-интересните и ценени личности в Съединените щати. В края на 1945 година капитан Харолд Едуард Стасен — три пъти губернатор на Минесота и кандидат на либералните републиканци за президентския избор през 1948 година — напусна флотата след две годишна военна служба. Като милиони други млади американци той се завърна у дома си с голяма опитност от войната, замислен за сбъркания свят и предстоящия труден мир, който трябва да бъде осъществен след победата. Пред какъв път е изправен Стасен? Какво ще предприеме след това? Има мнозина, които биха желали да чуят отговора на тези въпроси.

Стасен е висок 6.3 стъпки и тежи 220 паунда, без никакви тлъстини. Има голям череп и рядка кестенява коса. Пристъпва леко. Мълчи при задаване на въпросите и мисли, подготовлявайки отговорите си. Неговите големи ясни очи ви гледат със сигурността на човек, уверен в себе си, но не съвсем сигурен в другите. Стасен вярва в три неща: 1) в себе си, 2) в световния мир и 3) в народа. Този американски елен от Минесота, подобно на всички хора, които изглеждат простодушни, съвсем не е такъв. Той може да бъде яростен в политическите борби, когато е необходимо да защитава един принцип, и все пак да бъде един от най-благородните противници. Изглежда много сериозен, много скандинавски мистичен. Той разчита на своите предчувствия. Може да бъде весел и лесно популярен, както това стана по време на конференцията в Сан Франциско, дето той беше представител на Америка.

Крайната десница даже в родната Минесота изпитва недоверие и омраза към Стасен. Същото изпитва и крайната левица. Той обаче следва неотклонно златната среда. Това не означава обаче, че той не е способен на енергично водачество. Започна борбата за международната организация преди още президентът Рузвелт да има проект за това. Той е един от малкото политици днес, с голям кураж и истинска вяра в Америка, който може да направи внушението, че трябва да бъдем готови да се лишим от своя национален суверенитет. И това са становища на един републиканец от Минесота, представител на един щат, дето, ако не си изолационист, значи да бъдеш обречен на политическа смърт.

През 1942 година Стасен се кандидатира за губернатор. Едновременно той прибави, че ако бъде избран, ще прослужи на този пост само четири месеца от двегодишния мандат. Щом като законодателното тяло в Минесота завърши сесията си, Стасен си подаде оставката и се мобилизира на действуваща служба във флотата. Той направи изявления: „Това е война, в която воюват младите хора, и аз искам да дам своята помощ“.

Една причина за популярността на Стасен и ключ за разбиране на неговия характер, е сериозността му. Този млад колос, само 40 годишен днес, не е шегаджия. Аз го срещнах два пъти и всеки път установявах неговите качества на искреност и сериозност. Основата на неговия политически успех е вярата му, че грамадната маса от народа може да бъде убедена по един сериозен въпрос. Истинският водач, мисли Стасен, трябва да даде възможност на народа да знае всичко. Той трябва да може да съсредоточи в себе си истинските желания и стремления на народа, неговите собствени неизразени импулси и схващания. Убедил народа в правотата на една кауза, Стасен печели неговата поддръжка. Преди да разкажа живота на Харолд Стасен, бих искал да ви опиша неговата родна Минесота.

Минесота е разнообразен, привлекателен, горд и прогресивен щат. Тук са дошли най-напред френски изследователи, последвани от френски и английски търговци на кожи. Британският флаг се е развявал над някои търговски постове до 1915 година. Щатът е преживял също ерата на горската индустрия и на железопътните компании и неговото стопанство днес е основано на добива от зърнени храни, мелничарството, млекарството и грамадните залежи от желязна руда. Населението е смесица от янки, ирландци, германци, (в голям брой), поляци, чехи, италианци и скандинавци (шведи и норвежци). Щатът изповядва лютеранската религия. Тук гласоподавателите следват мъжествено либералните традиции и 37% от тях са независими. Фабрикантите на стомана и земеделските кооперации имат голямо значение.

Харолд Стасен е роден в западния Сейнт Пол на 13 април 1907 година. Неговият баща е германец от чешки произход, а дядо му — австриец, дошъл в 1871 година. Майка му е родена в Германия, но има норвежка кръв. Стасеновото бъдеще и кариера са в голяма степен предопределени от тази съвършена политическа и биологическа комбинация, тъй като и германците, и норвежците гласуват за него. Бащата, Уилям Стасен, е още жив. Той е шофьор на камион и земеделец в един чифлик близо до западния Сейнт Пол и все още си ходи в работни дрехи. Братята му живеят в родните си места и единият е металоработник, другият — шофьор на млекарски камион, а третият — бакалин. Това са хора без аристократически маниери, прикрепени към земята и разчитащи само на двете си ръце. Стасен, особено упорит и добър студент, е завършил право в университета в Минесота. Той никога не се е присъединявал към каквото и да е студентско дружество. Трябвало е сам да печели прехраната си като кондуктор, като работник хлебар и като продавач на гълъби. Още като младеж и студент казвал на другарите си, че ще бъде избран за губернатор на Минесота, преди да навърши 35 години. И действително бе избран на 31 годишна възраст. Като студент, Стасен е имал убеждение и на републиканец, и на привърженик на земеделско работническата защита. Адвокатската си кариера е започнал през 1929 година и едновременно с това и политическата си дейност. През 1930 година бива избран за областен прокурор в областта Дакота. Неговият съдружник, Елмар Райън, един ирландски католик, е все още най-близкият му приятел. Стасен е самотен вълк, който избира твърде предпазливо своите другари. Райън го подкрепи в изборната борба, когато Стасен имаше кратка атака от туберкулоза. Той и днес е с каверни в единия си дроб.

Областта Дакота е център, включващ полята на южния Сейнт Пол и складовете на зърненото производство, и е мястото, дето върлуват гангстери и престъпници, но това не уплаши и не обезпокои Харолд Стасен. Най-приятният му спомен е за първата борба, когато млекопроизводителите в областта се въоръжили, тъй като цената на млякото спаднала. Те завардили всички пътища и шосета, и чифликчийските камиони, които носели млякото към града, били спирани, и млякото разсипвано. Млекарите направили събрание, на което един оратор предложил да се линчува местният прокурор. В това време Стасен стоял мълчалив на задните редици в събранието. Той влязъл незабележим, за да може да наблюдава какви искания предявяват млекарите. След заплахата от страна на цялото събрание да бъде линчуван, той станал от мястото си, казал кой е, отишъл на трибуната и заявил на всички, че ако желаят да линчуват областния прокурор, той е пред тях. Стасен ги успокоил. Нещо повече, той им обещал, че ако имат търпение още малко време, ще разгледа делата им безплатно и ще направи всичко възможно да повдигне цената на млякото. Постигнало се споразумение в 11 области цената на млякото да бъде повишена с 25%.

Но Стасен вече преследваше своята цел. Още през 1930 година той създаде една група от свои приятели, местни редактори, с голямо влияние в Минесота. Всяка негова пледоария в полза на местните избиратели или дело пред Върховния съд във Вашингтон беше съобщавано от местните вестници с голяма симпатия за Стасен.

През 1937 година Стасен обяви на члена на Националния комитет на Републиканската партия, Рой Дън, един от най-големите политически стратези от Минесота, че ще се кандидатира за губернатор. Стасен започна да организира лично изборната кампания. В първите избори редовната организация на републиканците не подкрепи Стасен, но той не обърна никакво внимание на това, а продължаваше да пътува из целия щат със своята разнебитена стара кола „Форд“. Нуждаеше се от пари, но собствениците на големите мелници и на стоманените заводи бяха предпазливи и никой не желаеше да хвърли парите си на вятъра в една изборна кампания на неопитен 30 годишен младеж. Един виден представител на старата гвардия бе убеден, че Стасен ще спечели избора, и направи вечеря за всички кандидати в центъра Саук. Речта на Стасен, произнесена на тази вечеря, бе блестяща. При поднасяне на кафето фотографите потърсиха младия кандидат, за да го фотографират, но той в това време бе навън, ръкувайки се с множеството избиратели и свои последователи. На следващия ден всеки гражданин от главната улица се хвалеше, че се е ръкувал лично с младия Стасен. Тази техника на личен досег с избирателите Стасен следва и днес. След всяка реч той се втурва навън да поздравлява и разговаря с хората, които не са могли да влязат в събранието.

След внимателно маневриране с последователите на партията на земеделците и работниците той спечели гласове, които не бяха дадени за другите кандидати, Бенсон и Петерсон, водачи на някои от крилата на този съюз. Разделяйки гласовете между другите кандидати на Съюза на земеделците и работниците, Стасен започна енергична борба. В кампанията си Стасен обеща добри надници, реформиране общинските служби, икономии в администрацията, уреждане по мирен начин на трудовите конфликти. Народът обичаше новия кандидат и разчиташе на него. По това време имаше вече отдръпване от Рузвелт. Неговият противник Бенсон бе намесен в гангстерската разпра в Минеаполис и обвинен в подкрепа на еврейството.

След изборната победа, едно от първите дела на младия губернатор, избран като републиканец, беше да назначи за свой частен секретар един демократ.

Така Харолд Стасен израсна още на 31 годишна възраст като губернатор на един от най-блестящите щати в страната. В продължение на 90 дни Стасен се справи с всички бандити и престъпници, изпрати неколцина от последователите на своя противник в затвора за корупция и прокара закон за урегулирване на трудовия въпрос пред законодателното тяло. Той реорганизира управлението на щата и създаде нова длъжност на „административен директор“ при управлението — първата такава длъжност в Америка. Той взимаше своите решения и провеждаше своята политика с икономия и разум, с умереност, с предпазливост и сигурност.

Стасен се мобилизира във флотата, както казахме в началото на 1943 година. Преди това беше запасен офицер. Той изчака завършването на сесията на законодателното тяло в Минесота, подписа след полунощ всички закони, подаде си оставката на следния ден и в 4 часа след пладне напусна канцеларията си в униформата на морски офицер. Флотата се нуждаеше от първокласен администратор и адмирал Халси го взе в щаба си за специални поръчки.