Джон Гънтър
Америка без маска (157)

Харлем

Харлем има един черен пояс, дето черните живеят в рая и дето белите си търсят белята.

Алфред Креймбърг

Има няколко „Харлема“. Единият е Пуерто Рикан, другият Хаитиян и третият, — приближавайки се към това, което може да се нарече територия — „Маркантонио“ на източната страна, италиански. Минах с автомобил през тази област преди изборите в 1946 година. Високоговорители предаваха предизборните речи — на топъл плътно тонен италиански — в самите студени улици. (Тук именно някъде в околността един чиновник по изборите, републиканец, Джоузеф Скоториджио, беше убит при мистериозни обстоятелства). В Харлем има също руснаци, испанци, мексиканци, значително число китайци, малко японци, които не искат да се завърнат в Калифорния и, освен това, най-голямото финско общество в Съединените щати. Вземете например училището Бенджамин Франклин на Ист Ривър Драйв. Може да се усъмните дали някое друго училище в страната има подобно чудновато смесено ученическо тяло.

След негрите, най-голямата група в Харлем е от Пуерто Рико, която наброява около 100,000 души. Негрите и пуерториканците изобщо се погаждат добре. Един пуерториканец ми каза, че това било естествено, понеже неговите хора искали да се американизират, колкото се може по-бързо, а негрите представлявали англосаксонската култура! В Харлем през 1943 година имаше едно доста остро негодуване, което, ако не беше внезапната строга намеса отстрана на Ла Гуардия и полицията, можеше да се превърне в сериозен бунт. Негърското общество там изглежда се чувствува така запазено и с пълна вяра в законната защита, че един китаец, който държи пералня, окачил на дюкяна си табелка с надпис: „Аз също съм негър!“ Друг един белег за бъркотията в Харлем е фактът, че там съществува едно добре известно малко общество от негри израилтяни.

Въпреки че не е най-голямото, Харлем е безспорно най-важното концентриране на негри в Америка. Приблизително от 110-та до 155-та улица на източната страна и от Медисън авеню до Сейнт Николас, живеят около 310,000 негри. Това е повече от населението на цели градове като Атланта, Далас или Портланд и Орегон. Все пак, в Харлем се намират само половината от общото число (600,000) негри на града Ню Йорк като цяло; има приблизително 150,000 в Бруклин, около 30,000 в Бронкс и около 30,000 в Куинс. Преди година Ню Йоркските негри живееха в няколко разпръснати и изолирани квартала; Минетта Лейн в Гринуич Вилидж, „Сан Жуан Хил“ на западната 63-та улица близо до реката и другаде. Сега, както всеки знае, те са се разпръснали по целия град. Самият Харлем непрекъснато се разширява. Той няма определени граници.

Тъй като Харлем е станал един вид абстрактно понятие (подобно на „Холивуд“), извънредно трудно е да се опише. Най-лесното нещо е да се каже, че той е дълбоко комплициран напречен разрез на целия Ню Йорк в черен миниатюр. Хората се мамят като смятат Харлем за един изключително затънтен вертеп. За него също се говори като за пещера пълна с кабарета. Известни части от него са действително вертепи, а за един блок, близо до Ленокс и 143-та улица се говори обикновено, че е най-оживеният в света. Неотдавна един комисионер за квартири и постройки посетил едно шестдесет и четири годишно старо здание за даване под наем в околността на 5-то авеню и 117-та улица и го намерил „наводнено, покрито с люспи, раздърпано, опасно за здравето, срам за града и в друго отношение, опасно за пожар“. Присъствието на плъхове било толкова очебийно, че била направена следната забележка: „Те идват не само да ядат, но мисля, че дори си готвят“.

Но Харлем като цяло съвсем не е вертеп. Доста много блокове с апартаменти, построени дълго преди кварталът да стане негърски, са още в добра форма; лошото е, че те са безмилостно претъпкани и много зле поддържани. Например, има само един надзирател за шест здания, отрупани с наематели и пренаематели, и изпълнени буквално със стотици семейства. Харлем има също няколко красиви, модерни и добре поддържани кооперации; една на ул. „Еджкомб“ 409 е в квартала, наречен „Захарният хълм“; тук живее, както чух да се изразяват, „блестящата колекция на Черна Америка.“ Това описание прави Захарния хълм да изглежда суетен, какъвто не е. Доста голямо число знатни негри живеят там.

Изкачих се в Харлем с двама приятели негри преди няколко вечери и се опитах да науча нещо. Това е едно общество в непрекъснато движение. Подобно на Ню Рочел, той е един вид „спалня“ за останалия Ню Йорк; хората живеят тук, а работят долу в града. Има няколко негърски вестника, включително консервативния Амстердамски новини и радикалния Народен глас. Няма отделни негърски магазини. Повечето от съдържателите на магазини на главната улица (125-та) са евреи. Почти всичко наистина ценно се притежава от белите, въпреки че един търговец — негър, А. А. Остин, е значителен собственик. Няма негърска банка (освен местни клонове от големите „бели“ банки, които наемат негърски персонал). Притежание на негри са около седемдесет и пет кръчми и едно кино, но не повече. Главният хотел е едно забележително предприятие, наречено Тереза, почти изключително негърско, но притежание на бял, и няколко бели живеят в него. Главното търговско занятие в Харлем, в широк смисъл, е застрахователното дело (освен ако не искате да смятате религията като търговско занятие) и, в по-тесен смисъл, — фризьорството.

Цялото общество е, разбира се, много работливо. Поне 50,000 негри в Ню Йорк са членове на съюзи, включително работници в пералните, шивашки работници, преносвачи, пристанищни работници, бояджии, морски работници и членове на Юнайтед офис, Професионални работници, и на Съюза на Индустриалните синдикати. Навярно някои отделни улици в Харлем имат повече негри трейдюнионисти, отколкото целия щат Джорджия. В Ню Йорк изобщо има навярно по-малко пристрастие към негрите, при наемане работници и изобщо, отколкото в кой и да е друг град на Америка. В същност много познати форми на антинегърски дискриминации са незаконни в Ню Йорк. Но някои дискриминации, законни или не, продължават разбира се да съществуват.

Харлем няма един-единствен политически водач, както и самият Ню Йорк няма такъв; можете да намерите всякакъв вид мнения по всеки въпрос. Някои от обитателите на Харлем са по-въздържани; някои открито заявяват, че са против белите. Веднъж негърското общество имаше едно живописно създание, Абдул Хамид Суфи, който беше наречен черният Хитлер, и който, въпреки това име, управляваше „Храма на мира и спокойствието“. Има крайно консервативни негри, като д-р Клилан, Б. Пауел, редактор на Амстердамски новини, член на държавния боксов комитет и помощник директор на републиканския национален комитет, а също и крайни радикали, както и много други, които не се поддават на класификация. Единственият комунист в градския съвет на Ню Йорк е един компетентен и образован негър, Бенджамин Дейвис, който игра футбол в Уилямс и е абсолвент на училището за правни науки в Харвард. Той е издател на Дейли Уъркър. Доста интересно е, че неговият баща, издател в Атланта, е важен републикански политик. В неотдавнашните избори за членове на съвета, при пропорционално представителство, гласовете на Дейвис бяха бити само от тия на Станлей М. Айзакс, един способен републиканец, който е зает от дълги години в политическия живот на Ню Йорк.