Джон Гънтър
Америка без маска (60)

Създаването на държавно предприятие за ползуване на енергията по долината на река Мисури е най-голямото мирновременно дело в американската история, както по разнообразието на задачите, които има да изпълнява, така по големината на строежите. Общественият интерес от създаването на тези язовири, водни резервоари, помпи и хидроелектрически станции е също такъв, както при създаването на мероприятията по долината на река Колумбия. Най-дългата американска река е вече обуздана като реките в долината на Тенеси. Историята на водните мероприятия по долината на Мисури е история на човешкия опит да се подчини една от най-големите реки в света на нуждите на милиони хора.

Река Мисури се изтяга като някакъв грамаден хипопотам, като извира от северозападна Монтана и се влива в Мисисипи, близо до Сейнт Луис, на едно разстояние от 2,470 мили. Мисури се нарича „най-гладната река“, защото изяжда жълтата глина от бреговете и царевичните поля и насипва обработваеми площи с тиня и пясък. Реката напоява 516,000        кв. мили или с други думи 1/6 от цялата площ на Съединените щати. Тя пробива пътя си през седем щата и напоява земята на десет щата, с население от 13,000,000 души.

Това, което е отличително за реката Мисури и създава уплаха от нейната мощ, не е нейната големина и дължина, а ненаситността й да изяжда и свлича годна за обработване земя. От 1942 до 1944 г. реката причини загуби, вследствие на наводнения, за 150,000,000 долара. Може би ще ви се стори невероятно, но отговорните власти изчисляват, че годишно реката Мисури завлича 550,000,000 тона незаменима тиня, чакъл, пясък и земя. Други съчинения гласят, че реката изяжда по 1 тон земя на акър всяка година. Няколко милиона тона от почвата, която се обработва, се размиват във водите на Мисисипи. А какво значение има почвата? Това е което обуславя живота на всеки американец, под формата на житно производство, мляко, месо и трева.

Ние бяхме свидетели на многобройни усилия да се овладее тази гигантска река и днес сме свидетели на едно усложнено объркване на планове и предложения за борба срещу ненаситния й апетит.

Желанието да се създаде организация за контролиране водите и използуване на хидроелектрическата енергия по подобие на организацията в долината Тенеси, среща много противници. Специално тука се явяват три главни въпроса, които са неразривно свързани с течението на тази буйна река: напояването, корабоплаването в средното течение и контролът на разливането на водите в долното течение. Новият водноелектрически комбинат в долината на Мисури ще даде допълнително 4,700,000 акра земя за обработване, като ще удвои напояваната досега площ. За да се обслужва корабоплаването, ще трябва да бъде построен един дълбок канал, а за да се спрат наводненията от буйно разливащите се води, предвижда се укрепителна и защитна дейност доста нагоре по течението й. Освен това, този комбинат ще даде повече от 10,000,000,000 киловата часа годишно електрическа енергия, което ще бъде предостатъчно да се трансформира цялата област с въвеждането на новите индустрии, което пък, от своя страна, ще повдигне нивото на живота. В западните области, дето се намират повече от 80% от изкуствените торове, като фосфатът, има само една фабрика за преработването им.

Само 27.8% от жилищата на Монтана се ползуват от електрическа светлина, само 14.7% имат текуща вода и само 9% имат баня или душ. В сравнение с другите щати Монтана е на последно място.

Борбата срещу идеята да се построят грамадните инсталации и съоръжения за подчинение на реката Мисури на нуждите на човека, беше подпомагана от консервативните елементи и големите частни капиталисти, поради техния страх от социализма. Години наред в Съединените щати се забелязваха два враждебни лагера по този проект. Държавното бюро за рекламации е силно заинтересовано от разширението на напоителната площ и се зае с този проблем с голямо усърдие. Инженерните части от американската войска от своя страна са заинтересовани преди всичко от разширението на корабоплаването и борбата срещу наводненията. Тези две власти работеха според своята цел по течението на реката. Военните инженери построиха на крепостта Пек най-големия язовир в Монтана. Двете държавни бюра обаче не си сътрудничат. Възбудена бе взаимна омраза и експертите от единия лагер спъват прилагането плановете на другия. Така реката фактически е разделена на две части под командата на двете бюра. За експлоатирането на всички обекти от и около река Мисури има два плана. Единият е дело на генерал Луис Спик, който построи през време на последната война пътя „Ледо“ в Китай. Според този план, за постройка на язовири и резервоари ще трябва да се изразходват 650,000,000 долара. Други военни власти предложиха да се построи един корабоплавателен канал от града Сиукс до река Мисисипи. Срещу двете предложения се противопостави населението от долното и горното течение.

Втори план за използуването на река Мисури, изработен амбициозно и най-внимателно, е планът на господин Слоун от бюрото за рекламации, според който ще трябва да бъдат построени 90 язовира, в 7 щата, на стойност 1,200,000,000 долара, което представлява половината от цената на атомната бомба.

Камарата на представителите одобри плана на Пик и Слоун през декември 1944 година и президентът Рузвелт подписа съглашението да се създаде една централна власт за ръководство на мероприятията по долината на река Мисури. Яви се обаче опозиция на тези планове между жителите край реката и сенаторът Мъри предложи свой законопроект за новия комбинат. Избухна остър партизански спор. Под една петиция на населението бяха събрани милиони подписи да се бърза с изграждането на този спасителен комбинат. Противниците на проекта от своя страна започнаха остра борба и планът бе препратен за разглеждане от три различни комитета в сената: търговията, корабоплаването и земеделието, и впоследствие снет от дневния ред на сесията, без да бъде поставен на гласуване. В тази борба, щедро субсидирана от частните лица и притежателите на предприятия за инсталации на водноелектрическа енергия, бяха хвърлени енергичните сили на професионалните адвокати, техници и посредници. Частните компании и големите притежатели на язовири и хидроелектрически станции развиха широка печатна и словесна кампания. За главен отговорник, който направи да бъде снет от дневния ред проектът за реката Мисури, се счита сенаторът Овертон от Луизиана, един силен частен собственик на водна енергия и непоколебим противник на идеята за държавно планово стопанисване на водите. Противниците на социализма, на бюрокрацията в американската столица и на Ню-дийл, като Луис Бромфийлд, са обаче фанатични партизани на държавната собственост на водните мероприятия след отличния опит с експлоатирането на водите в долината на река Тенеси. Гражданите в щатите, през които тече реката Мисури, се надяват все още, че проектът Пик Слоун ще бъде осъществен и ще донесе очакваните блага, ако не бъде погребан от тъмните сметки и интереси на едрите капиталисти и частни собственици.