Джон Гънтър
Америка без маска (94)

Айова значи земеделие, а земеделието в тази част на света е царевицата. Това е сърцето на земеделска Америка. В Айова видяхме царевичния пояс, който едва проличава в Небраска. Беше много горещо този следобед в Де Моан и нетърпимо душно. Прислужничката ме видя как изнемогвам от горещина: „Няма значение, точно такова време трябва за царевицата“ — каза тя. По-късно потеглих с кола през страната и шофьорът забеляза: „Нашата царевица трябва да избърза, за да е готова навреме“. Никога не бях почувствувал с такава примитивна и пронизваща сила неизчерпаемостта на Америка. В същност можете да чуете и почувствувате как царевицата расте. И това е главното занимание на всеки един.

Царевицата е най-главната от американските култури: тя расте във всеки щат и по цена и производство превъзхожда пшеницата, овеса, ориза и ръжта, събрани заедно.

Царевицата е всичко в Айова: тя е яйцата млякото, зърнените закуски, добитъка, обеда, химическите материали, сиропа, ко̀лата, питиетата и свинете. Но интересно е да се знае, че тя не служи за храна на хората, а за храна на свинете. Царевицата заема една площ от 11,000,000 акра в Айова, но само една безкрайно малка част от нея се използува за храна — като кукуруз и пуканки. По-голямата част от производството отива за така наречената „полска царевица“ — царевицата нужна за изхранване на добитъка, главно свинете. Въобще царевицата не е проблем — тя е проблем, който засяга свинете и до известна степен птицевъдството и едрия добитък.

Главната забележителност на земеделието в Айова е, че доходната реколта не е царевицата, а породистите свине. Свинете са, които дават възможност на чифликчията от Айова да погаси ипотеката на стопанството си. Съотношението се мени всяка година… На теория чифликчията може да не дава царевица на свинете, ако цената на месото не е в благоприятно отношение сама по себе си с тази на царевицата. Нормално това отношение е много благоприятно. Например, ако един бушел царевица струва 1 долар като царевица, под формата на свине може да струва 1.40 долара. Чифликчията от Айова не е прост човек: той е професор при добива на месо.

Да кажем нещо за историята на хибрида. Днес това е ключът на всичко. Развитието на хибрида е един от най-големите съвременни американски опити. Царевицата, едно доста странно растение, е един вид хермафродит. Осилите на върха са мъжки, а меката коприна към класа е женска. Нормално царевицата се оплодява, когато прашецът от осилите падне на копринената повърхност на същото стъбло. Но понеже милиони и милиони частици прашец се разпръскват от вятъра, много класове могат да се оплодят не от собствените осили, а от други, така че даже и в една и съща нива, различни царевични класове имат различни характеристики: едни са високи, други слаби. Класовете са на различни височини и това затруднява механическото олюпване. Наложително е било агрономите да започнат опити за добиване на по-еднородна, по-издържлива, по-лесна за отглеждане царевица. По този начин се получила кръстоската хибрид.

Подробностите са премного специални и много технически, за да им се даде място. Тук ще опиша само това, което видях. Царевицата се посажда в редове, наречени „мъжки“ и „женски“, отделени внимателно. Тогава на „женските“ се махат осилите — работниците вървят през нивата отрязвайки главичките им. Тази работа е трудна и струва скъпо — но си струва труда. По този начин само избран мъжки прашец (от класовете на който не са отнети осилите) може да попадне на избран женски клас. Така се получава едно внимателно, контролирано кръстосване. Отначало чифликчиите се противопоставили, тъй като от поколения сеели собствено семе, което не им струвало нищо, докато хибридът струвал скъпо. Попитах водача ми какво го е наложило тук. Той ми отговори: „Който не употребява хибрида, добива 30–40 бушела на акър, а съседът му, по новия начин, получава 60-80“.

Рядко е имало нововъведение с такъв бърз и помитащ успех. Кръстосаната царевица узрява във всякакво време — по този начин намалява рисковете от променливо време.

В 1933 година, когато най-напред се появява хибридът, с него се засаждат 143,000 акра или около 1/10 от 1% на общата царевична площ. 1946 година засятата площ се изчислява на 62,680,000 или 67.5%. Останалите щати започват да се интересуват живо за хибрида. Царевицата в Небраска сега е 85% хибрид, в Минесота 91%, в Охайо 96%. Стопроцентово засяване е мъчно да се постигне, но засяването днес в Айова с хибрид, според статистиките, е близо 100%.

Резултатът е: националната царевична реколта за 1946 година се изчислява на 3,496,820,000 бушела. Това превишава миналогодишното производство с 300,000,000 бушела. Напоследък Айова има най-богатите си реколти на царевица. Жетвите през 1942, 43, 44 години са счупили предишните рекорди, а 1946 година по производство бие трите последни години заедно.

Хенри Уолас, добре познатото момче от Айова, е заемал много постове с отличие. Бил е дългогодишен редактор на земеделско списание, сега е също редактор на Нова Република, бивш министър на търговията и подпредседател на САЩ. Наричан е „теоретик“ и „мечтател“ от своите противници. Трябва да се отбележи, че той е един между тримата най-заслужили за хибрида мъже в САЩ. Той подпомогна самото засяване (още в зародиш) не само като длъжностно лице, но и като земеделец практик, а неговото земеделско дружество, основано в тази насока е едно от най-големите.