Джон Гънтър
Америка без маска (58)

Противоречие в живота на Бъртън Хуйлър

Това е сенаторът, който има нещастието да се подхлъзне в своята политическа кариера с натрапчивото си многословие по всички въпроси. Той придоби реномето на волнодумец и стана за присмех. Изглежда, че Хуйлър не можа да усети как загуби всякаква логика и стана известен като човек, лишен от здрава духовна подготовка и ясна философия. Няма нищо неморално в това, че е изолационист. Хиляди добри американци, интелигентни и искрени, са изолационисти. Те могат да бъдат безразсъдни или настроени яростно срещу хода на събитията по двете полушария. Те може да са мързеливи в своите разсъждения относно хода на историята, но не може и не бива да бъдат обвинявани в съзнателна престъпност. Изолационистите са едното крило на старата американска традиция, поддържана от многобройни предани миролюбци, които не са лишени от настроения за международно сътрудничество, но желаят да си останат изолационисти. Нещастието на Хуйлър се състои в това, че той е роб и безпомощна жертва на един кошмар. Той виждаше международни банкери да дирижират живота на отделния гражданин дори в последната колиба, и считаше, че Англия е Содом и Гомор. Той мразеше президента Рузвелт с една буйна, ясна, силно нападателна и обвинителна страст.

Аз не зная с положителност как Хуйлър се обяви за изолационист. През есента на 1939 г. президентът Рузвелт предложи да се измени законът за неутралитета, като разреши да се продава оръжие на съюзниците в брой. Речта на Рузвелт беше несвързана и неубедителна, но никой в сената не беше способен да й се противопостави, освен сенатора Хуйлър. Бо̀ра беше болен и уморен; Хирам Джонсън бе стар и изглупял, а сенаторът Най не беше на нужната висота, за да се противопостави на Рузвелт. Хуйлър, опитал вече веднаж сладостта на водач на крилото на изолационистите, хвърли сега ръкавица на Рузвелт, както преди две години, когато бе предложен законопроектът за устройството на съдилищата.

Той пое кръстоносния поход на изолационистите и от тогава търсеше всеки повод да атакува Рузвелт. Подобно на Линдберг, и той смяташе, че Германия ще победи и затова от рано пожела да застане на страната на победителя. Най-после Хуйлър беше под пълното влияние на своята жена, която мразеше Великобритания повече от него.

Така виждаме кое вдъхновява Хуйлър, за да изпадне в толкова много противоречия и духовна обърканост. През 1920 г. той се застъпваше енергично за признаването на СССР от Съединените щати. През 1940 г. той мразеше Съветския съюз с не съдържана страст. През 1939 г. считаше, че германското нахлуване в Полша не може да бъде спряно и настояваше Полша да се откаже от Силезия и коридора, за да се избегне войната. През 1945 г. той бе един от най-разпалените, които настояваха да се окуражи Полша срещу напредването на съветските войски, за да спре тяхното нахлуване на всяка цена. Той се бори срещу закона заем-наем и гласува срещу всякаква мярка, която би заздравила позициите и значението на Съединените щати, но след като войната завърши, атакува американската политика заради нейната слабост. Не са малобройни случаите, в които Хуйлър изтъкна своя упорит изолационизъм. Той проявява често германофилски чувства и това обяснява защо някои от фашистките и полуфашистки вестници в страната виждат в негово лице герой.

Защищавайки се, Хуйлър изтъква, че е несправедливо да бъде назоваван реакционер и антисемит само заради това, че е желал Съединените щати да бъдат извън войната. Хуйлър гласува за ратификацията на Хартата на Обединените народи и в същото време започна публично да се хвали, че ще положи всички усилия, за да я омаломощи. През 1946 г. той направи изявления, че Съединените щати трябва да спрат политиката на мирно сътрудничество със СССР. Години наред Хуйлър вземаше противоречиви становища и даваше основания да бъде считан за приятел на враговете на американския народ. Неговите речи през време на войната поощряваха разпадането на коалицията на големите съюзници. След като се бори през 1939 г. за постигане съглашение между Съединените щати, Германия и Япония, днес той се противопоставя на мирното сътрудничество със Съветския съюз.

Завършил университета в Мичиган, Хуйлър започва кариерата си като малък адвокат. Според една легенда, преминавайки през миньорския град Буте, на път за Ситл, дето щял да установи адвокатската си кантора, Хуйлър загубил всичките си пари до последния цент в игра на покер с една банда комарджии. Той бил принуден да остане в Буте като адвокат и от тогава е жител на щата Монтана. През 1920 г. се кандидатира за губернатор и през 1922 бива избран за сенатор. Това последно обстоятелство повдига спорния въпрос за отношенията на Хуйлър с компанията Анаконда. Въпреки че компанията го е поддържала в известни случаи и той не би бил избран, ако тя беше негов противник, не може да се каже, че Хуйлър е кукла или инструмент в ръцете й. През 1920 г. компанията питаеше омраза към него като прогресивен и стана причина за неговото поражение като кандидат за губернатор. На какво се дължи обаче това, че две години по-късно той спечели избора за сенатор? Мнозина от местните жители казват, че компанията виждала в негово лице един способен и опасен противник и предпочела да му позволи да бъде избран за сенатор, само и само да може да го отстрани от щата, та да не пречи на интересите й. Агитирайки за своята кандидатура като сенатор, Хуйлър каза през 1922 г.: „Ако някога видите моя портрет в страниците на вестниците, издавани от компанията, ще знаете, че съм се продал“. Хуйлър е правил много опити да повлияе на компанията, но накрая се отказа от тая опозиция, защото разбра, че ще бъдат безуспешни усилията му, а сам той няма да има никаква лична полза.

Зависим или независим от интересите на компанията, Хуйлър има голямо значение в политическия живот на щата Монтана. Той има значителна собственост в тия земи, съдружник е в експлоатирането на радиостанциите в Хелена, Буте и Боземан. Той е поддържан, макар и демократ, от консерваторите и либералите и се е ползувал с доверието и приятелството на Хенри Форд.

Кариерата си на сенатор Хуйлър започна с големи обещания. Той участвува в много буйни политически борби и от президента Рузвелт са му предлагани постове в комисии за борба срещу компаниите и регулиране обществените блага. Кое причини тази омраза на Хуйлър към президента Рузвелт? Фактът, че Хуйлър е един отчаяно суетен мъж и с големи амбиции, го накара да ненавижда Рузвелт заради диктатурата му в Монтана, като негова собствена база. Последният се надяваше да наследи Уолш като главен прокурор, но Рузвелт предложи поста на Къмингс от щата Кънектикът. Той искаше да се кандидатира за подпредседател през 1940–44 г., което значи, че днес Хуйлър, а не Труман щеше да бъде Президент.

През лятото на 1946 г. Хуйлър, заедно с другите изолационисти, изпита поражение на политическото поле в първоначалните състезания на кандидатите. Той бе победен от Лейв Ериксън, бивш член на Върховния щатски съд, председател на водноелектрическите предприятия в долината на Мисисипи, един от най-младите привлекателни и безкомпромисни либерали. Хуйлър пропадна поради подадените срещу него гласове на множеството американизирани скандинавци. Известният прогресивен Нюйоркски вестник „П. М.“ атакуваше също Хуйлъра. Но това, което разгроми неговия избор, бяха гласовете на работническите съюзи. Работническото население от Буте, въпреки намесата на президента Труман, се противопостави на неговата кандидатура.