Джон Гънтър
Америка без маска (127)

Подкожни игли, война и боровинки

Най-същественото за Ню Ингланд е, както всеки знае, че тя е една област с малка, разнообразна индустрия и малко, разнообразно земеделие. Това естествено се дължи на природния характер на областта — на несклонната към смесване земя, география и климат. Какви са природните богатства на Ню Ингланд? Отговорът е: много малки, с изключение на гори и водна сила. Няма нито въглища, нито желязо, нито петрол в кой и да е от шестте щата (въпреки че кариерите са важна индустрия във Върмонт).

Колкото за индустрията, по-голямата част от заводите на Ню Ингланд са твърде малки. В повечето индустрии са ангажирани по петстотин души работници или по-малко. Главното внимание е и винаги е било насочено (с изключение на текстила) върху качеството, прецизността, ръчното изкуство и издръжливостта. Много концерни са оставали в една и съща фамилия в продължение на много поколения. Те твърдо се противопоставят на консолидации и комбинации и тяхното внимание е все още насочено върху индивидуалността на предприятието. По-късно ние ще споменем за превъзходните постижения на Ню Ингланд в производството на всичко — от подкожни игли, до вълнени чорапи.

Войната, естествено, даде на икономиката на Ню Ингланд един величествен подем — нещо, което беше съвсем добре дошло и полезно по отношение на това, което беше сериозен прогресивно растящ упадък в производството на неща като ботуши (много от големите компании за производство на обувки се бяха преместили на запад) и текстилна индустрия (която обикновено не беше успешно предавана от поколение на поколение). През зимата на 1944–45 година Ню Ингланд извършваше 9.2 на сто от общите военни доставки на войската от целите Съединени щати; общата сума на доставките възлизаше кръгло на шестнадесет милиарда долара. От тази сума — четири милиарда за въздухоплаването, три милиарда за флотата и три милиарда за артилерията.