Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Inside U.S.A., 1947 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Илия Драганов, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- remark (2009)
- Начална корекция и форматиране
- mitashki_mitko (2022)
- Допълнителна корекция
- Karel (2022)
Издание:
Автор: Джон Гънтър
Заглавие: Америка без маска
Преводач: Илия Драганов
Език, от който е преведено: английски
Издател: Държавно стоп. полиграф. предприятие (бивше Д. Провадалиев)
Град на издателя: София
Година на издаване: 1948
Тип: Очерк
Печатница: Държавно стоп. полиграф. предприятие (бивш е Д. Провадалиев), София
Излязла от печат: май 1948
Редактор: Славчо Атанасов
Редактор на издателството: Славчо Атанасов
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15809
История
- — Добавяне
Още нещо за индианците
Губернаторът Демпси ме заведе най-напред в Тесук — недалеч от Санта Фе, дето видях индианците Пуебло, които се различават от индианците в Оклахома, тъй както селяните от родното място на Ганди се различават от надменните индийци в Ню Делхи в Алахабад. Общежитието представлява голям мръсен двор, заобиколен от едноетажни кирпичени колиби, наредени една до друга. Старите индианки седят в тъмните ъгли. Децата играят с шарени фасулчета. Тези индианци са чистокръвни. Те са пазачи на федералното правителство, ползувайки се от дадени им под наем земи. По-храбрите от тях носят дълги коси и сини татуировки по челата. Те отглеждат царевица, жито и люцерна. На кино ходят само веднаж седмично в града. Общежитието Пуебло е комуна и членовете му са много бедни, но имат голямо сцепление помежду си и се уважават. През първата световна война индианците не бяха мобилизирани, но през втората световна война, това малко общество изпрати 10% от мъжкото си население във войската. Дали младите хора, които са видели привлекателния външен свят, ще се върнат в Тесук, ще свалят униформите и ще се загърнат наново с одеялата? Или пък ще стоят безработни в градовете, търсейки препитание, както белите? Когато бях в Ню Мексико, не можах да чуя отговора на този въпрос. Индианският начин на живот има голямо влияние върху всеки индианец. Те са вегетарианци и се радват на двете основни блага — свобода и безопасност. Всеки жител на Тесук може да напусне Пуебло за ден или завинаги, ако губернаторът на племето даде съгласието си. Но малцина напускат общежитието. Полицията на Ню Мексико няма никаква власт и права да действува в зоната на индианското общежитие. Ако някой е извършил убийство, никакъв орган на щата не може да посегне на него, освен ако губернаторът даде разрешение.
Посетих и друго едно индианско общежитие в Пуебло — по-голямо и по-интересно. Две мили зад града Дон Фернандо де Таос. Тук има долина, която е една от най-красивите гледки в света. Общежитието край Пуебло е една от най-прочутите панорами в Съединените щати. Пететажните кирпичени жилища са без прозорци. Те са построени още през Златния век на културата Пуебло (900–1150 г. сл. Хр.). Черквата е изящна, построена с леко заоблени ъгли и с покрив от плочки. В двора — стари хора са наметнати с розови одеяла и шалове. Гущери пълзят навсякъде. Наблизо са гробищата, чиито вид е повече испански, отколкото индиански, защото индианците погребват своите мъртви, както дойде. А тук кръстовете върху гробовете са окичени с панделки и венци, с изкуствени цветя, с червени, морави, зелени и оранжеви висулки върху хоругвите, които обграждат дървения кръст.
Индианците от Таос са много мъдри и с явно превъзходство над другите. Тяхната духовна култура е по-запазена от другите култури на индианците в Съединените щати. Те се пазят да бъдат асимилирани от белите, не желаейки съдбата на индианците от Оклахома. Земите, който обработват, не са дадени под наем от правителството, но ги владеят, по специални привилегии, дадени им от Испания един век преди Североамериканското проникване. Тукашните индианци се борят мъжествено да запазят племенния начин на живот и да не се променят по бит. Смесени бракове с бели или с други са много редки и с изключение на децата във федералните училища, повечето от хората тук не говорят нито дума английски, стараейки се да забравят и малкото английски език, който са учили. Обикновено обаче те говорят испански, за да могат да се сношават с останалото население в Пуебло. Тук се говорят 22 различни езика. Езикът Таос е необикновено труден и за него няма писмени знаци.
В жилищата на индианците Таос няма вода или осветление. Те имат малко пари, тъй като не им трябват много. Жителите се препитават от производство на диви сливи, овнешко месо, ориз и фасул. Индианците в Пуебло всякога са били земеделци, никога скитници. Техният живот е овчарски и тяхното вътрешно управление — комунално. Губернаторът се избира ежегодно измежду представителите на групата от „Хората на зимата“ и „Хората на лятото“, или племената „на тиквата“ и „тюркоаза“. Над губернатора стои върховният свещеник, чийто, пост е наследствен. Почти всички индианци са римокатолици. Но едновременно с това те се отдават на своите екзотични племенни церемонии. Браковете се извършват между седемте клона на племето, като се редуват, за да се избегне кръвосмешението. Когато едно момче навлезе в пубертетната си възраст, той напуска майка си и отива в планината за година и половина при старите мъже от племето, като се храни с царевица, билки и корени, учейки дърворезба, и се подлага на изпит за издръжливост. Когато юношата се завърне в семейството си, той се счита вече мъж. В това отношение дисциплината се явява като необходима за опазване на племето и тая суровост се насърчава от старите хора, които искат да продължат рода на индианците в Пуебло. Местните жители не могат да се отдалечават от родното място, защото трябва да присъствуват на племенните обреди, които се извършват през определени периоди. Този, който изпусне обредите, губи ранга си в племето и преимуществата, които има. Включването на индианците в задължителната военна служба беше тежък удар за бита и системата на живота в Пуебло. Индианците във втората световна война се биха като блестящи войници. Издръжливи в живота по полето, те бяха много добри при бойните машини с деликатните си ръце и привикнали да прекарват дълго време без храна и без сън. Те бяха много популярни в армията, тъй като всяко американско момче някога е било на цирк и е виждало червени индианци и сега се радва, че се бие рамо до рамо с такива. Един от шестте героични моряци, които издигнаха знамето на Съединените щати върху Айо Джима и се обезсмъртиха, беше индианецът от племето Пима — Ира Хаес, роден в Бакчул — Аризона. За ирония и за учудване е, че този редник, като взе участие в едно дело, с което се гордее цялата нация, няма право да гласува!
Реката Рио Гранде свлича в долината между Санта Фе и Албъкърки добрата плодородна пръст и причинява глад между местните индианци. Правителството на Съединените щати имало няколко проекта за язовири върху реката, за да спре отвличането на пръстта, но Конгресът никога не гласувал тия предложения. Федералното правителство има желание да създаде проект за контролиране водите на Рио Гранде, но същевременно трябва да мисли за съдбата на индианците, чиято територия ще бъде обезлюдена. От 125,000 акра обработваема площ, Рио Гранде е разрушила половината и тая земя е необработваема.
Съвършено различни от племето Пуебло, чийто брой е около 16,000 в Ню Мексико, са племената Апачи и Навахо, които заемат голяма територия в Ню Мексико и Аризона и чиито брой се изчислява на около 50,000 души. Навахо са номади. Техните земи обхващат 16 милиона акра и те се препитават като развъждат овце по пасбищата и стрижат вълната им. Навахо са най-живописните индианци в Америка. Техният главатар — един забележителен стар воин — Хенри Чий Додж — е сега 85 годишен и е на тоя пост 61 години непрестанно, макар че не е по рождение Навахо. Неговият баща е убит от разбойници в 1862 г. и той не знае коя е майка му. Синът му е завършил Харвардския университет, оженил се за бяла девойка и сега е чиновник в индианското бюро във Вашингтон.
Индианският проблем не е така актуален в Аризона, както в Ню Мексико. Стопански обаче проблемът е много изострен. Макар че г. Додж — главатарят им — е може би много богат, Навахо и другите племена, като Папагос, чиято зона е голяма, колкото щата Кънектикът, са бедни и прогресивно обедняват. От цялата площ в щата Аризона, една трета — около 20 милиона акра — е индианска земя. Тези земи са толкова изтощени, че не могат да поддържат стадата и да изхранват племената. Навахо имат голяма раждаемост. Племената трябва да намерят друго по-плодородно място, за да се заселят или да гладуват, но те нямат друг занаят и за тях няма другаде подслон и препитание. Друг важен въпрос за индианците в Аризона е образованието. Неграмотността в племето е 80%. Навахо има само 50 училища и повечето от тях бяха закрити през време на войната. 14,000 момчета и момичета в училищна възраст нямат днес никакво училище.