Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Inside U.S.A., 1947 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Илия Драганов, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- remark (2009)
- Начална корекция и форматиране
- mitashki_mitko (2022)
- Допълнителна корекция
- Karel (2022)
Издание:
Автор: Джон Гънтър
Заглавие: Америка без маска
Преводач: Илия Драганов
Език, от който е преведено: английски
Издател: Държавно стоп. полиграф. предприятие (бивше Д. Провадалиев)
Град на издателя: София
Година на издаване: 1948
Тип: Очерк
Печатница: Държавно стоп. полиграф. предприятие (бивш е Д. Провадалиев), София
Излязла от печат: май 1948
Редактор: Славчо Атанасов
Редактор на издателството: Славчо Атанасов
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15809
История
- — Добавяне
Лейбъристкият водач на Бостън
Може би най-важният лейбъристки водач в Ню Ингланд е Масачузетският шеф на CIO[1], красноречив 47-годишен човек, на име Джоузеф Салерно.
Случи се, че го видях в същия ден, когато видях и Чарлс Франсис Адамс. Контрастът беше едно стимулиращо занимание. Адамс — един сух, съсредоточен, деликатен, възпитан и неоспоримо предан на обществената си служба човек. Салерно — груб, самоуверен и несъмнено установен в доктринерските си убеждения. Адамс — пра-пра-правнук на един от президентите на Съединените щати и пра-пра-правнук на друг Президент. Салерно — роден в Сицилия и при пристигането си в Бостън, на възраст 10 години, незнаещ нито една английска дума. При все това — няма нужда да подчертавам това — всеки от тях поотделно е най-добър американец.
Салерно е работил изпърво в една фабрика като момче за носене на вода. Трябвало е да напусне училище на 12-годишна възраст. След това намерил работа при един шивач, дето работил от 6 часа сутринта всеки ден, „докато часовникът се изморял“. Взел участие в много стачки. Бил организатор още от най-ранните си години. Той е добър католик. Подобно на много самообразовани хора, той има чувство към афоризма и към максимите. Ето примери от неговия говор:
„Думите стават дела; тогава делата стават история.“
„Целта на живота е повече живот.“
„Никой не е престанал да вярва в Бога, защото раздавачът ви носи писмо за 3 цента. Това ли е колективизъм?“
„Това, което сме направили от CIO е, че сме въвели един нов умствен климат. Трудът не може да бъде благоденствуващ, ако обществото не е също така благоденствуващо. Животът значи работа.“
„Ако имате някакво послание, което би досегнало хората едновременно в техните кесии и идеали, те ще действуват.“
Салерно говори също така доста за църквата. Голямото мнозинство ирландски католици гласуваха през 1944 година за Франклин Рузвелт. Защо? Защото повечето от тях са работници. Те искаха сигурност. И Салерно изглеждаше да мисли, че, погледнато разумно, нямаше причини църквата и CIO да не могат да работят заедно, понеже (поне в Бостън) и двете страни имат своите най-здрави корени в градския пролетариат.
Доста за Нова Англия. Сега преминаваме към най-важния и труден предмет в цялата тази обширна и заплетена картина — Ню Йорк.