Джон Гънтър
Америка без маска (28)

Кариерата на Кайзер

Когато Хенри Джон Кайзер бил на 23 години, той притежавал малко фотографическо ателие на езерото Плацит край Ню Йорк. Една млада госпожица на име Беси Фосбург, (чийто баща е сравнително богат притежател на горска индустрия във Вирджиния) дошла да си купи някои филми, Хенри се заинтересувал от нея, а също тя от него, когато разбрала, че и другите момичета от курортуващите през лятото край езерото го обичали. Те се влюбили и Хенри й предложил да се венчаят. Старият Фосбург обаче не мислил, че младият мъж е достойна партия, понеже смятал, че той ще си остане само един продавач в малкото градче, без бъдеще. Той забранил венчавката, освен ако Хенри не изпълнел в продължение на една година три условия: първо, да притежава собствен дом; второ, да има банкова сметка от 1,000 долара; трето, да печели 125 долара на месец. Така дядо Фосбург мислил, че ще отстрани Хенри. Кайзер обаче си събрал багажа, напуснал езерото Плацит, отишъл на работа в градеца Спокейн и след 365 дни се завърнал обратно, като изпълнил и трите условия без остатък.

Кайзер е роден през 1882 г. в Струтбург край Ню Йорк, като е едно от четирите деца на един германски преселник, дошъл тук след 1848 г. Всеки член на семейството е трябвало да работи усилено за прехраната си и Хенри прекъснал училището си след свършване на трети клас като 13-годишен. От тогава досега той никога не е спрял да работи. Три седмици (едва 13-годишен) той обикалял улиците на града Утица, търсейки каква да е работа, за да се прехрани. Веднаж той ми каза, че най-дълбокото впечатление през целия му живот — радостта от спечеленото с труд — придобил през време на своето детство. „Сега аз върша всички неща, които се заклех да върша, когато бях 13-годишен“. Той смята, че младежта винаги може да разчита на по-добри възможности. Неговият голям интерес към нововъведения, като например модерни медицински грижи, датират от тоя период. Майка му умряла на 49 години и той никога не е престанал да мисли, че ако е имало добри медицински средства, нейният живот би бил продължен с 20 години.

Първата си истинска служба той добил на 16 години като инкасатор в един магазин на Утица, дето по-късно става продавач. Той се настанява в едно фотографско ателие като опаковач, а после като счетоводител и с течение на времето купува фотографският магазин край езерото Плацит. На западния бряг, в изпълнение на условията на своя тъст, той е бил чиновник в една железолеярна, след това продавал цимент и след това станал предприемач на павета.

През 1914 г. Кайзер притежава собствена компания: „Хенри Жозеф Кайзер къмпани лимитед“, с договор за 325,000 долара за павиране в британска Колумбия; като 34-годишен, през 1916 г. неговата компания има вече договори за един милион долара във Вашингтон и Калифорния и най-после Кайзер се почувствувал като голяма риба в дълбока вода. Грамаден брой са предприятията на Кайзер. За да се изброят, необходими са 7 гъсто написани страници. Аз ще спомена само, че Кайзер е построил най-грамадните язовири и хидроелектрически заводи в света: „Боневил“ и „Боулдър“, а също и „Гранд-Кули“. Да не говорим за постройките по цялата страна, за милиард долари, в които Кайзер участвува като съдружник.

Но това са второстепенни прояви на Кайзер. Той създаде индустриални мероприятия по своя инициатива. Едно от най-важните е постоянната циментова компания близо до Сан Франциско. Тази компания провали циментовия монопол на западния бряг. Кайзер наложи понижаване на цената.

Дойде новата война, Кайзер беше сравнително неизвестен вън от търговските кръгове на Калифорния. Той започна да произвежда параходи и стомана — две съвършено нови области за него — и за едно денонощие израсна като национална фигура. Неговата корпорация „Пърманент металс“ произведе гууп от магнезий и това беше незаменимият материал, който помогна да се свърши войната с Япония. Той стана най-големият корабостроител в историята, фабрикуваше бомби в Колорадо и самолети в Изтока. Днес Кайзер ръководи 16 или 18 различни компании, които обхващат 27 вида индустрии. Обектите на производството са: гипс, хеликоптери, феросиликон, жилищни сгради, застраховки и автобуси направени от магнезиум. Тъй като беше трудно да се намери стомана, Кайзер направи смели нововъведения с алуминия. Днес той навлиза и в автомобилната индустрия.

Хенри Кайзер е висок, пълен мъж, с кичур сива коса върху темето на своя голям оплешивял четвъртит череп. Той яде всичко, пие умерено и обича да работи 14 часа на ден. Обича да се занимава с малки неща и има изумителни дарования на механик. Веднаж той взел само за пет минути инструкции как се кара автожир^[1] и след това се качил и отлетял, макар че тежи 260 паунда, (130 кг.) и никога не е бил във въздуха самичък.

Главната му квартира е в Окланд, но значително време прекарва в пътуване. Канцелариите му са в Ню Йорк, в центъра на Рокфелер. Телефонът му не е вписан в телефонната книга и няма никакъв надпис на вратите. Седалището на най-важния индустриалец в Съединените щати, с други думи, е тайно. Кайзер никога не рекламира, не си служи с радио обяви и няма каквато и да е връзка с вестниците и списанията.

В своето бюро в Ню Йорк (луксозно обзаведено в модерен стил) Кайзер седи в една голяма стая зад празна маса. Ако телефонът звъни, той става и лично отговаря в съседното бюро. Неговите помощници влизат в бюрото във всяко време. Той не им обръща никакво внимание, докато неговата любезност към посетителя е неизменна. Канцелариите на Кайзер приличат на лудница, в която тичат свирепи сиви мечки. Ако прекъсне разговора си, за да отиде в друга стая, той заговаря точно с думата, с която е спрял, когато е тръгнал. „Аз винаги съм се стремил да мога да мисля едновременно за две неща“ — ми каза той. Кайзер ръководи всичко с минимум писмена работа. Той никога не пише писма и сега чете съвсем малко, освен вестниците.

Той се хвърля от едно предприятие в друго и така възстановява енергията си чрез разнообразието на своите занятия. Никога не се връща на една работа. „Аз нямам никакъв интерес към нещо веднаж свършено. Считам една работа вече за свършена, щом е направена наполовина от мен“. Неговите преки сътрудници са му фанатично предани. Те са като филмови артисти. Работят убийствено дълъг ден, включително неделите, и след часове непрекъсната работа техните разговори са пак по служба. Индустрията на Кайзер е като семейство и хората в нея действуват също като членове от едно семейство. Веднаж влязъл в нея, ти оставаш до живот, но няма да бъдеш оставен, ако само търкаш столовете. Най-близките сътрудници на Хенри Кайзер са, разбира се, неговите двама синове.

В какво най-много вярва Кайзер? — Работа, повече работа — в хората и в себе си. Какво го интересува най-много? „Силата, която се крие в духа на хората и как да я достигнем“ — ми каза той. След това, — как да подобрим нещата? „Най-чудното нещо относно живота е това, че той не е съвършен“. Когато замисля един проект, той се запитва две неща. Първо, е ли новото предприятие финансово осъществимо, и второ, дали би било принос, нещо достъпно за повече хора на по-добра цена.

По политически въпроси той не говори много. Склонността на неговия ум е да мисли повече в цифри, за киловат енергия, отколкото за гласоподавания. Той вярва в демокрацията, в конкуренцията и в задружната работа. Не е поклонник на силата на властта, като обяснява: „Властта покварява; Вие я използувате, злоупотребявате с нея и след това я изгубвате“. Мрази монополите, колкото и прикрити да са, и над всичко иска да има индустриална децентрализация. Той счита, че предаността на Съединените Щати към техните собствени идеали е това, което ще поддържа техния напредък.

Известно е приятелското отношение на Кайзер към работниците. През време на стачката в Дженеръл Мотърс той предложи работниците в автомобилната индустрия Кайзер-Фрейзър да получават най-високите надници, плащани някога от Форд, плюс това, което работниците от Женерал моторс биха получили и плюс пет долара премия на всеки изработен автомобил. Той чувствува, че производството зависи от волята на работника да произвежда. Вие не може да имате успешна и жизнеспособна индустрия без едно здраво работническо движение, без трудова осигуровка, без здравна организация и помощ, планове за болници и удобни жилища. „Да разрушиш един работнически съюз, това означава да разрушиш себе си“ — ето една точка от разбиранията на Кайзер.