Джон Гънтър
Америка без маска (213)

Родината на „Отнесени от вихъра“

Атланта, „работилницата на Конфедерацията“, един приятен град с 302,288 жители, може да бъде „столицата“ на Юга, но в някои отношения има почти толкова Среднозападен характер, колкото и Чикаго. Неговото аеропристанище е най-оживеното в цялата страна; той е третият най-голям телеграфен център в света и четвъртият най-голям осигурителен център в Съединените щати. Има над 2,000 фабрики, които при добри години произвеждат стоки за около 150 милиона долара.

Както повечето градове под линията Мейсън и Диксън, Атланта е пълна с контрасти. На двеста или триста ярда от „Пийч стрийт“ с всичките свои характерни белези, се намират грамадни пространства с буйна растителност подобна на тая в Бразилия. Покрай авеню Понс дьо Леон и в квартала „Druid Hills“ се намират богатите, защитени жилища на милионерите от Кока-Кола. Недалеч от тях може да видите някои от най-мизерните негърски и „бели“ колиби в страната.

Нещо забележително за Атланта е нейната способност да поглъща чужденците. Един северняк ще дойде например за надзирател на някоя фирма като Дженерал Електрик; ще заеме къщата на своя предшественик; още в първите две седмици ще стане член на десните клубове (Атланта е пълна с много добри такива клубове) и след една година ще бъде признат за гражданин на града; след пет години може да стане председател на Търговската камара, а след десет години кмет. На няколко пъти съм слушал за чиновници от Север, на които, след като са прекарали няколко години в Атланта, е било предлагано повишение на по-добри служби в самата фирма, която ги е изпратила. Някои предпочитат да останат в Атланта, дори при по-малка заплата, защото им харесва тамошният начин на живот. Има следната поговорка: „Атланта е град с южно сърце, но със северни крака и ръце.“

Атланта има два първокласни вестника, „Journal“ и „Constitution“, които си съперничат не само по тираж, но и за честта — кой да бъде по-либерален. И двата, например, претендират, че са главния фактор за премахването на избирателния данък в Джорджия.

На края, една дума за забележителния образователен институт, университета Емори. Той е бил построен с пари от „Кока-Кола“. Има скъпа и внушителна инсталация и е едно от най-добрите училища на Юга. Но според условията на неговите основатели, забранено е да се практикува между колежански спорт, следователно, той няма футболен тим и малцина, изобщо, са чували за него.