Джон Гънтър
Америка без маска (210)

Ясно е, че първия човек, когото исках да срещна в Джорджия, беше Арнол. Тогава той беше губернатор. Обядвахме заедно в Атланта и водихме няколко съществени разговора. Елис Гибс Арнол, едва четиридесет годишен, е един от най-добрите и най-интелигентни съвременни американци. Някой ден той ще се върне към обществения живот — в същност може да се каже, че той никога не го е напущал — и това е тъй сигурно, както че слънцето в Джорджия кара прасковите да растат.

Джорджия има 159 околии, повече от кой и да е друг щат, с изключение на Тексас (макар че тя има само четвърт от големината на Тексас) и гласовете се броят по околийски „единици“; на всяка околия се полагат от два до шест гласа, като печелившият кандидат във всяка околия получава общия брой на гласовете. Селяните и памукосъбирачите на Джорджия се наричат „вълнените шапки“, понеже, доста странно наистина — обичат да носят вълнени шапки. Слънцето е горещо като пещ, но негрите твърде разумно избрали да носят сламени шапки и затова белият пролетариат е принуден да се придържа към вълнените.

Късно през есента на 1946 година Талмедж беше избран за губернатор. Но известно време той беше зле със здравето си, състоянието му се влоши и на 20 декември почина. Ку-Клукс-Клан изпрати венец на погребението му. Тогава започнаха кавгите. Джорджия има нова конституция, за която се предполагаше, че е без недостатък, но в нея нямаше клаузи за случай като тоя — именно: смъртта на избран губернатор преди неговото церемониално посвещение в длъжност. Талмедж има тридесет и три годишен син на име Херман, който през време на войната беше на служба във флотата. Той е бил винаги политически амбициозен и дълго преди смъртта на баща му хората говореха за него като „трениран“ за наследяването. По една необикновена случайност няколко джорджианци — 675 на брой, за да бъдем по-точни — написали неговото име на бюлетината.

Въз основа на вписването му в бюлетините, Херман Талмедж претендираше за губернаторството. Той зае становището, че смъртта на баща му правела избора невалиден и че изборът на губернатора трябвало да бъде извършен от законодателното тяло. Последното своевременно го „избра“, тъй че Джорджия се намери с губернатор, за който бяха подадени… 675 гласа. Щатът има население от 3,123,723 души.

Междувременно Арнол се държеше с най-голямо достойнство и коректност. Той застана на гледището, че според конституцията, губернаторът има право да продължи службата си докато неговият приемник бъде „определен“.

Настоявайки, че е още законен губернатор, на 17 януари Арнол се опита да поддържа своята канцелария в Капитолия и с насилие бе възпрепятствуван да я използува.

Томпсън положи най-после на 18 януари клетва за наместник губернатор и Арнол своевременно подаде оставка. Томпсън настояваше, че той, а не Херман Талмедж, е истинският губернатор, но въпреки това Херман заемаше службите по изпълнителната власт и той се премести и зае губернаторското жилище. Очевидно краят на тази история не е още настъпил. В момента, докато пиша, Джорджия има двама „губернатори“. Но същината на въпроса и борбата далеч надминава личностите. Пререканието е между стария и новия Юг, между coup d’état и конституционното управление, между управляване чрез разбойничество и управляване по закона.