Джон Гънтър
Америка без маска (194)

Безспорно е, че Вирджиния се управлява от машината на Бърд, най-учтивата и мила диктатура в Америка. Това е истинска машина, макар че самият сенатор Хари Бърд в 1946 г. се натъкна на повече опозиция, отколкото през което и да било друго време на неговата дълга, приятна и отличителна обществена кариера.

Вирджиния, разбира се, е „майката на щатите“; той е един от четирите щата във федерацията, които се наричат републики (общежития) и е създал осем Президента, — повече от всеки друг щат. Историята му започва от Джеймстаун, първото англосаксонско заселище в Америка в 1907 г.; колонията е била кръстена в чест на Елисавета, кралицата дева (virgin), и нейните поданици няколко години преди пуританите в Ню Ингланд установили действително представително управление. От тогава насам тя се гордее с аристократическа традиция, със зряло гледище към обществения живот, с административна приличност и с твърда привързаност към законния режим.

Машината на Бърд е силно ефикасна организация; тя управлява общежитието така съвършено, както Пендергаст някога е управлявал Канзас Сити или Кели — Чикаго, само че с много по-малко шум.

Фактически, от гледна точка на нейната сплотеност във всяка демократическа околия и нейния контрол над почти всяка служба, колкото и малка да е тя, тази машина може би е най-мощната, която съществува в целите Съединени щати. Вирджиния, чух да казват, е единственият „кокошарник“ в страната; тя е кафез, чиято мрежа, наистина невидима за външни лица, е съвсем гъста; общежитието, така ми каза един приятел от Каролина — забележката е донякъде горчива — е не само люлката на американската демокрация, но и нейния „гроб“. Бърд никога не е забравял своите интереси във Вирджиния. Той се отнася с такова задушевно непреклонно внимание към щатските въпроси, колкото и към федералните. Машината работи приблизително така. Нейните главни инструменти са, както винаги, служби и покровителства, заедно с избирателния данък на Вирджиния. Първо, чрез Демократическата национална комисия, Бърд контролира федералното попечителство. След това той съвършено лесно решава избора не само на губернатора, но и на повечето членове от Общото събрание (законодателното тяло). Губернаторът, който днес въз Вирджиния може да бъде само човек на Бърд, на свой ред контролира назначенията на няколко хилядите щатски чиновници, а окръжните съдии се избират — за осемгодишен срок — от законодателното тяло; те пък от своя страна назначават училищните настоятелства, околийските изборни комисии за благоденствието на околията и съдебните заседатели. Във всяка околия се намира по един определен кръг от шест — седем души от машината. Някои околийски чиновници, като шерифите и данъчните агенти, се избират, но техните заплати в известни граници, се установяват от щатската комисия за възнагражденията, също назначена от губернатора, под контрола на Бърд. Картината представлява един напълно затворен кръг. Нищо не би могло да бъде по-спретнато и по-пълно.

Все пак цялата структура би се разбила на парчета, ако не беше еднопартийната система и избирателният данък. Еднопартийната система означава, че в повечето околии (няколко области са републикански, но има само пет републиканци в едно законодателно тяло състоящо се от 140 души), машината трябва да се грижи само за едната страна на въпроса. Изборният данък означава от своя страна малък и лесно управляван вот. Данъкът възлиза на 1.50 долара на година и трябва да се плати доста преди гласуването. Неговото влияние разгледахме в предишната глава. Достатъчно е да се каже, че през 1946 година за сенаторските избори във Вирджиния гласуваха само 230,000 души, при общ брой на населението 2,677,783.