Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Inside U.S.A., (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
remark (2009)
Начална корекция и форматиране
mitashki_mitko (2022)
Допълнителна корекция
Karel (2022)

Издание:

Автор: Джон Гънтър

Заглавие: Америка без маска

Преводач: Илия Драганов

Език, от който е преведено: английски

Издател: Държавно стоп. полиграф. предприятие (бивше Д. Провадалиев)

Град на издателя: София

Година на издаване: 1948

Тип: Очерк

Печатница: Държавно стоп. полиграф. предприятие (бивш е Д. Провадалиев), София

Излязла от печат: май 1948

Редактор: Славчо Атанасов

Редактор на издателството: Славчо Атанасов

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15809

История

  1. — Добавяне

„Съмнителна политика“

Сега ще изследваме накратко някои ярко характерни особености от политиката на Калифорния. Практически всички щатски служби са подчинени на гражданското управление. Партийното опекунство не може да наложи в щата своя администрация. Всички общински, областни и особено съдебни служби са безпартийни. В Илинойс съдиите, кметовете и шерифите могат да се кандидатират и при демократи, и при републиканци. Кметът на Сан Франциско може да бъде републиканец, кметът на Сан Диего — демократ. Но това няма никакво значение при избирателната кампания. Партийни ангажименти нямат значение при общите избори. То се знае, че хората познават политическите симпатии на кандидатите, но при избора на съдиите има много малко партизански дух. Повечето от съдиите са републиканци, което се обяснява с факта, че повечето от адвокатите са републиканци, а съдиите излизат от тази среда.

Друг важен фактор са явните избори. Ние имаме политическо устройство, без командуващи политици, свободно народно контролиране на управлението. Хари Бриджес ми каза веднаж: „Това е безпартиен щат.“ Откритите разисквания, разбира се, създават понякога хаос в политическия живот. Професионалните политици повдигат рамене в почуда и ужас. Те казват: „Партийната система е разрушена. Всеки може да се бори, за да управлява. Необходимо е само да даде 10 долара такса“.

Друг важен фактор в живота на Калифорния, както и в западните щати, е, че може да се вземе почин да се направи допитване, както и да се поиска отзоваването на избраното лице. Пред мен стои един памфлет озаглавен:

„Предложени допълнения към Конституцията.
Предложения и законопроекти, заедно с мотивите, които трябва да бъдат дадени на избирателите от щата Калифорния през общите избори“.

Текстът на този памфлет съдържа редица предложения за нови закони, за които гражданите ще гласуват пряко с „да“ или „не“. По такъв начин в Калифорния всяко предложение може да стане закон чрез простия вот на гражданите, стига достатъчно граждани да са го приподписали. Ако някой реши да направи молба за закон със заглавие „Всички евреи в Калифорния трябва да бъдат застреляни на 1 май“, по теория, това предложение би станало закон, ако достатъчно граждани го гласуват. За изработване на една петиция се изисква грамадна организация за подготовка и един подпис се изчислява, че струва 10 цента. За да стане една петиция валидна, необходими са много имена, но тя трябва да бъде удостоверена от щатския секретар, че е истинска, а не фалшива. Напоследък бе гласувана една петиция, според която във всяка училищна стая на щата трябва да бъде оставен по един екземпляр от библията за ежедневно изучаване. Петицията пропадна с 571,000 гласа срещу 439,000 гласа.

Нека разгледаме конфликтите и споразуменията в самите партии. Републиканската партия в Калифорния се води от оста Камерън — Чандлър — Кноуланд, имената на тримата вестникарски издатели: Джордж Камерън на в-к „Кроникъл“ — Сан Франциско, Хари Чандлър, на „Таймс“ — Лос Анджелис и Жозеф Кноуланд на „Трибюн“ — Окланд. Би било обаче страшно преувеличение да допуснем, че тази ос е солидна и единодействуваща.

Отношенията между демократите вътре в щата са също много усложнени. Преди ноември 1946 година Рузвелт изпадна в затруднение като обяви, че би гласувал за Уорън, докато последният, получил одобрение от демократите и републиканците едновременно, стана демократически кандидат, макар че е републиканец. Рузвелт подкрепи Уорън, понеже не можеше да подкрепи неговия съперник — кандидата комунист.

Във Вашингтон (Калифорния) има някои интересни люде. Най-старият сенатор, Шеридан Доуни, е един благороден и почтен гражданин. Големите финансисти и индустриалци са похарчили 1,000,000 долара да го провалят в избора през 1938 година, но той победи, защото представлява силите на недоволството в Калифорния. Дуони обаче пропадна през 1946 година. При първото гласуване той не бе избран, тъй като републиканците започнаха чистката на Рузвелтовите хора във всички щати, заедно с Калифорния. Първостепенно значение за резултата от изборите имат гласоподавателите от златната среда, т.н. независими. Например в Масачузетс 45% от всички гласоподаватели ще бъдат винаги републиканци и около 40% винаги демократи. Останалите 15% определят чия ще бъде победата, според случая. В Калифорния средищните гласове са много и това е една от причините, поради която тоя щат е така неопределен политически. Само една трета от населението е определено на тая или оная страна; центърът на неутралните е много широк и се прехвърля към този или онзи лагер.