Джон Гънтър
Америка без маска (141)

Център на вселената

Може би съм пропуснал да отбележа едно качество, по което Бостън изглежда, че превъзхожда всеки друг град в Америка — неговия чар. Разходете се към площада Луисбърг през някой спокоен есенен следобед. Това е централното свърталище на брамините. Нищо в страната не може да се сравнява с неговото своеобразно лениво достойнство, интелектуално изобилие и простор, кадифена мекота и, над всичко, прекрасно шлифовано чувство на отговорност към собственото минало; разбира се, за това по-скоро се намеква, отколкото подчертава. Наистина недоизказването и по-специално хуморът, характеризира твърде много живота на Бостън.

След двучасов оживен разговор с Ървин Д. Канам и P. Х. Маркъм в редакцията на „Крисчън Сайънс Монитор“, на мене ми се допуши.

— Мога ли да запуша? — попитах аз.

Господин Канам, административен директор на Монитор, отговори вежливо: — Разбира се, но никой досега не е пушил тук.

Също така съм пропуснал да опиша това изключително Бостънско явление, наречено тръст. Тръстове съществуват и в други градове, особено във Филаделфия, но не в такъв размер. Никъде другаде в Съединените щати тръстът не е толкова „съкровена традиция“ (както се казва), толкова неразделна част от живота на привилегированото общество.

Големите състояния в Бостън бяха създадени от текстила, от търговията с обуща и ботуши и от търговията с Китай. Един млад капитан на кораб е можел спокойно да се оттегли от своята работа и да стане рентиер с твърде значително богатство, след не повече от две или три пътешествия до Ориента. Промяната беше огромна и внезапна. Повечето милионери на деня проявиха склонности да вложат своите капитали в дългосрочни предприятия, които се контролират от хора с добросъвестен консерватизъм и способности. Поколенията, които дойдоха като бенефициенти, изхарчиха лихвите, но, по правило, не можеха да докоснат главниците. Сега този процес се разпада и сурови неща като данъците започват да се намесват.

Дадоха ми се пояснения от всякъде. Забележително е, че и от самите тръстове се каза, че те имат куриозно изкусна и заплетена психологическа основа. Много бащи от миналия век са се съмнявали в собствените си деца, страхувайки се, че ще се окажат или сантиментални, или радикални, което би било още по-лошо от първото.

При все това, те са притежавали силно определено семейно чувство. Така те са успели да намерят в тръстовете средство, чрез което да бъдат сигурни, че синовете им не биха могли да ограбят семейното състояние и в същото време да подсигурят издръжката на правнуците.

Повечето от големите опекуни на тръстовете, чувал съм да казват, не биха се съгласили да направят влог в никое предприятие, което не е пряко под носа им. По такъв начин милиарди долари от парите на Бостън останаха стерилизирани. Имаше много малко стремеж изобщо за влагане на капитал в производството и отчасти поради тази причина индустрията на Ню Ингланд започна да пресъхва. Идеята на търговците беше да се запази преди всичко капиталът в безопасност, и без рискове. Да предположим, че един тръст е имал един милион долара на влог през 1914 година. Ще се смята за гордост, ако този милион днес е пак милион. Но помислете си какво можеше да е той днес, ако беше вложен в автомобилната или друга подобна разрастваща се индустрия!

Вярно е, че институтът на тръстовете е основан на нежеланието на родителите да се доверят на своите собствени деца. Но трябва също да се изтъкне едно друго явление, като следствие на първото, че институтът на тръстовете създаде поколение от млади хора, които на свой ред се съмняваха в своите родители. Не само че направи много млади хора недоверчиви към техните собствени семейства, тъй като към самите тях беше оказано недоверие, но ги накара да станат скептични и недоверчиви към нещо по-важно — към институциите изобщо, към институциите сами по себе. Това обобщаване — ако е вярно — води към фантастичен парадокс: че нещо, което е имало намерение преди всичко да даде трайна и вечна вяра в институцията (какво би могло да бъде повече от „институцията“ от един дългосрочен фонд на тръста?) е трябвало, напротив, да разруши тази вяра и да напакости на самата институция.