Джон Гънтър
Америка без маска (102)

Престъпността в Чикаго

И тогава изведнаж Чикаго се обръща в едно тъмно петно под небето…

Х. Г. Уелс

След Трибюн, престъпността е това, за което Чикаго е най-много известен. Аз написах една статия за списанието Харпър преди много години, чиято начална фраза беше: „Аз съм живял в Чикаго с прекъсвания около 20 години и никога не съм видял убийство“. (Веднаж обаче видях едно обесване). „Нито един невинен наблюдател на гангстерски схватки не е бил убит.“

„Но“, продължавах аз, „едно убийство в Чикаго струва над 50 долара. Колкото по-важна е жертвата, толкова по-скъпа е цената. За да ме убият мене, един вестникар, би струвало вероятно 1,000 долара. Да убият един виден търговец, може да струва 5,000 долара, а един виден градски чиновник — 10,000 долара. За да убият председателя на една голяма корпорация или един от големите силни на деня, ще струва много повече, вероятно 50,000 долара“.

Тази статия почти не споменаваше Капоне, Нити — касоразбивача или другите по-забележителни гангстери от епохата. В Чикаго ние гледахме на тези легендарни същества като на нещо необикновено. Това, което исках да проуча, беше нещо по-ново, по-конкретно, по-интимно, по-скъпо за обикновения гражданин — развитието на тези гангстерски банди.

Те не са Чикагско изобретение, но за пръв път започнаха да виреят в Чикаго. Думата „рекет“, която окачествяваше Чикагската престъпност, сега е дегенерирала в едно съществително, което може да значи почти всичко; отначало тя е имала много строго определен смисъл — просто ограбване, основано на проста заплаха. Една система на престъпна експлоатация, основана на убийството, се появи в Чикаго и е обхванала обикновения гражданин — който не обръща никакво внимание и на най-големите гангстери — за портмонето, ако не за гушата.

Да предположим, че имате едно малко търговско предприятие, което продава автомобилни гуми и батерии. Да предположим, че аз съм член на една „група“, която е в състояние да наема разбойници и убийци. Аз решавам изведнаж да плащате по 100 долара на месец за привилегията да продавате автомобилните гуми и батерии. Правя същото и с всички други продавачи. В скоро време аз ще контролирам цялата търговия, вие ще сте напълно безпомощен в това отношение. Или пък вие имате бижутерски магазин. Влизам един ден при вас и ви заявявам, че отсега нататък половината от печалбата ще бъде моя. Какво ще предприемете вие в случая? Ако се противите, аз разбира се ще ви застрелям или убия. Ще отидете при прокурора или ще се обадите на полицията? Не ме карайте да се смея. Аз им плащам от плячката, която събирам от вас!

Наскоро „рекетьорите“ станаха грамадно предприятие и контрибуциите, които събираха (защото цените трябваше разбира се да се повишават във всяка индустрия, контролирана от „рекетьорите“), възлизаха на милиони и милиони долари на година. Рекетьорите обхващаха всичко. От най-малките до най-големите трудови организации, от гладаческите предприятия — до касапите на Кашер. Те не биха могли да просъществуват без политическа закрила. Рекетьорите просто пренесоха в полето на престъпността някои политически прийоми, които бяха вече доста добре въведени. Когато един прочут политик от Илинойс (сега покойник) успя да застави общинския съвет да му издаде позволително за една компания на светилен газ, която никога не е съществувала, та старата компания за светилен газ да бъде принудена да откупи този свой „съперник“ — това „търговия“ ли е или „рекетьорство“ — кое от двете?

В 1934 година се върнах в Чикаго след дълго пребиваване в чужбина. Посетих общината и полицейската сграда, ходих в комарджийски къщи и присъствувах в заседания на различни съдилища. Всичко това ми изглежда сега като един чуден сън. Събитията бяха фантастично невероятни. В Чикаго тогава, по време на световното изложение, наречено Векът на прогреса, вие можехте да отидете на половин дузина чудно играни Шекспирови пиеси всеки ден, тъй като те се представяха в съкратено издание и представянето им траеше половин час! (Наскоро препрочетох статиите, които съм написал по онова време. Някои от тях нямат никакъв смисъл поради това, че нямаше възможност да се каже кой между чиновниците е честен и кой не.) Нека припомня, че за една година в Чикаго имаше 367 убийства и нито една изпълнена смъртна присъда срещу убиец. Нека припомня, че братята Гена, една група от 6 души сицилианци, които убиха О’Баниън, и 4 от които бяха убити в разни престрелки, веднаж дадоха разкошен банкет на тогавашния държавен прокурор, на който присъствуваше и един съдия от висше съдилище и на който държавният прокурор (обграден от 4-ма от своите детективи, за в случай, че нещо не върви в ред) произнесе една благодарствена реч. На друг разкошен банкет, устроен от една „група“, почетен гост беше един детектив, който впоследствие стана началник на полицията. Главната причина за въвеждането на организиран гангстеризъм в Чикаго, общо взето, беше забраната на алкохола. Напълно вярно е, че в дните на Колосимо-Торио, проституцията беше също един добър източник на доход и че възглавявани от Капоне и просъществували и досега, гангстерите се разклоняват и в къщите за хазартни игри — Род Хаузес — и в трудовите движения. Но големият приток на пари произлизаше от забраната на алкохола. Страхотните печалби правеха хората да подлудеят и да смятат, че си струва да понесат рискове. Капоне имаше предприятия с около 100,000,000 долара годишен оборот, от който 30,000,000 се изплащаха за подкупи. Не е чудно, че големите гангстерски групи бяха в състояние да контролират полицията, съдилищата и над всичко — политическите машинации. Въпреки това, нека да го кажем за тяхна чест, някои чиновници и много от полицаите си останаха честни до край.

Това, което тури край на гангстеризма, беше: 1. Отмяната на забраната върху алкохола и 2. Депресията. Чудният и лесен поток на пари беше прекъснат. Почтеното търговско съсловие изигра също така значителна роля. Стана ясно, че ударите, които разбойниците, особено рекетьорите, нанасяха, се стоварваха върху същината на търговските предприятия в САЩ. Специалният обвинител, който наистина изплаши гангстерите за пръв път, беше един адвокат от компанията Пенсилвански железници. Появи се също и особено бодърствуване. От Чикагското търговско дружество например произлезе организацията известна под името „Тайните шест“, която подпомагаше редовните власти при прилагането на закона.

Днес Чикаго е много по-тих и гръбнакът на голямата организирана престъпност е пречупен. Мнозина от едновремешните прочути личности станаха жертва на картечниците. Антони Волпе, един от старите благородници, се появява все още в колоните на новини, както и Моран. Но Джо Мак Гурн, Дручи, Джон Саклис, Джак Зута, Джон Аелоу, Хими Вайс, Джеймс (Царя на бомбите), Белкастро (по едно време обществен враг № 4) са всички, за щастие, покойници.

Въпреки това „Синдикатът“ сигурно съществува все още, състоящ се от останки на старите гангстери, от техните рожби, станали пълнолетни, както и от временно пребиваващи. Пресмята се, че сметката за престъпността в града възлиза на около 500,000,000 долара годишно и че най-малко около 1,000 къщи за хазартни игри съществуват още в града, някои от които, заявява се с гордост, имат всички възможни приспособления. Последният екземпляр на чикагския Дейли Нюз имаше три криминални приказки на първа страница. В сравнение обаче с кървавите дни, това е дребна работа. Чикаго е пълен с мошеници — като трион със зъби, но ерата, в която те управляваха града, е завинаги отминала.