Джон Гънтър
Америка без маска (104)

Негрите в Чикаго

Икономическото положение на негрите в Америка е патологично.

Гънер Мирдал

Д-р Мец Лохар, издател на Чикагския в. Дифендър, ме покани да се срещнем с неколцина негърски първенци. Ние беседвахме през по-голямата част на сутринта. Отделянето на черни от бели в Чикаго става по начин, за който вече говорихме. Отделянето не се отнася за театрите и кината (някои големи театри фактически дават реклами в Дифендър). То е правило по отношение на повечето хотели, места за играене на шах, пиаците, хановете и универсалните магазини. Съществува негърска полиция, но тя се ограничава само в негърските квартали; това се отнася и до учителите — негри. В целия град, един негър е гимназиален директор, но няма нито един главен учител в основните училища.

Жилищният въпрос е голямата задача за Чикаго. В града има от 350,000 до 400,000 негри; — нека отбележим, че само около 20 града в страната имат общо взето по-голямо негърско население. Около 250,000 души от негрите в Чикаго са сместени и натъпкани в една малка площ в южните предградия. Този район в 1925 година побираше само 125,000 души; населението днес се е удвоило, но обитаемите места не са се увеличили дори с един инч. Тъй че цялата площ просто ще се пръсне. Това е най-гъсто населеният „черен пояс“ в света — Харлем е по-голям, но по-рядко населен.

Две от избирателните секции на Чикаго са почти напълно негърски и това е оказало донякъде един парадоксален политически ефект. Целта на избирателните машинации е била, от една страна да направят негрите да гласуват групово, но от друга страна те трябвало да бъдат възнаградени за това.

Вестниците в Чикаго са приятелски настроени към негрите, освен Трибюн, който ги е употребявал като пръчка, с която да удря Ню-дийл, когато му е било удобно. Наскоро беше отправен апел до всички местни вестници да прикриват всекидневните новини, неблагоприятни към негрите — в криминални статии и др. подобни, — за да може расовата натегнатост, която изглеждаше, че взима застрашителни размери, да се намали. Всички вестници се съгласиха да сътрудничат, освен Трибюн. Отказът на полковника се основаваше на неговото дълбоко зачитане на „свободата на печата.“