Джон Гънтър
Америка без маска (118)

Основно погледнато, Охайо не е нищо, освен един гигантски, проснал се, обработен със земеделие килим; няма големи градове и малко са щатите, които произвеждат такова впечатление със статистиките си. Да вземем няколко цифри. Има 93,041 магазина за продажба на едро, които въртят търговия с 20 милиарда долара годишно, 53 музея, 11 езера собственост на държавата, 684 главни банки, 13 главни жп линии, 272 библиотеки поддържани от данъци, 90 електрически д-ва (от които 50 собственост на общините), 300 кв. мили обществени паркове, 14,000 ресторанта, повече от 1,000 вестника, 1,700 хотела, 85,500 мили шосета, 33 радиостанции и 1,600,000 телефона, която цифра е по-голяма от броя на телефоните в целия континент на Южна Америка.

Три неща са създали исторически Охайо: 1. Емиграцията от Нова Англия. 2. Заселването му от ветераните на Революционната война и 3. Нашествието от юг. Щатът се дели също така на три географски сфери: 1. Север — с център Кливланд — дето най-силно е наследството от Нова Англия, 2. Така наречените „военни зони“ в средата, с Кълъмбъс за център и 3. Югът — съсредоточен в Цинцинати и неговата речна култура, която е наситена с германски елементи. Северът от своя страна може да се раздели на „Western Reserve“, което в началото е било едно географско разширение на Нова Англия и областта „Файерландс“, дето сега са се заселили хора от Кентъки, чиито домове са били разрушени през революцията. Тук се срещат имена като Раджфийлд, Бриджпорт, Данбъри и Гринуич, които са типични от Кънектикът.

Цялата страна (САЩ) минава през Охайо; този щат ви дава една отлична представа за цялата страна. Едно време мотото на щата е било: „Империя в самата империя“ и щатът се гордее с това, че може сам да се задоволява. Но общо взето у хората в Охайо не е развито силно местно чувство. От Охайо са излезли много писатели. Но човек не счита Шерууд Андерсън за човек от Охайо, а просто от „Средния запад“, а и Луис Бромфийлд не е един Охайовски писател, а просто американски писател.

Посетих образцовия чифлик на писателя Бромфийлд, наречен „Приятната долина“ и се възхитих от техническите усъвършенствувания. Не ще описвам всичко това, тъй като самият Бромфийлд е сторил това в книгата си „Приятната долина.“ Най-много впечатление ми направи чувството, което човек има в тая част на Охайо, че е на кръстопът. Да вземем Мансфийлд. Този град с 37,154 ж. е на главната жп линия на железниците за Пенсилвания и Ейре, с пряка връзка за Ню Йорк, и клонът за Балтимор и Охайо е само на 12 мили разстояние от Ню Йорк Сентрал. Не далеч на север е Норуок, един чисто новоамерикански град, а на кратко разстояние в южна посока се намира Маунт Вернон, един чисто южен град. Той е на кръстопът в друго едно отношение. Мансфийлд има 60 индустриални града, но е същевременно център на една от най-богатите земеделски области на земята.

Земеделието в Охайо е безспорно едно голямо предприятие; общо тука са вложени около 2 милиарда долара. Но в индустрията числото е даже по-голямо. Този щат е ядката за 70% от цялата индустриална дейност на страната. Той стои на първо място по производство на разни видове продукти и по предприятия: за машинни уреди, гума, публикация на периодични списания, гайки и болтове, стоманени варели, машини за пране и машини за заковаване, непромокаемо платно, спортни артикули, багери, карти за игра, порцелан и между другите чудноватости — тръби за канализации и изкуствени зъби. Занаятчиите на изкуствени зъби в Кълъмбъс са повечето грънчари от Белгия. Охайо е вторият щат за производство на моторни превозни средства, стомана и стъклени произведения; третият по производство на бои и лакове; четвъртият по производство на химикали, авиация, мъжко облекло и тестени изделия; петият по производство на обуща и шестият по хартия.

Индустрия значи градове и откъм тази страна Охайо е извънредно богат. Има не по-малко от 51 града с население между десет хиляди и сто хиляди и между сто хиляди и милион; само Пенсилвания може да се сравни с Охайо по градове от последната категория.