Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Inside U.S.A., 1947 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Илия Драганов, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- remark (2009)
- Начална корекция и форматиране
- mitashki_mitko (2022)
- Допълнителна корекция
- Karel (2022)
Издание:
Автор: Джон Гънтър
Заглавие: Америка без маска
Преводач: Илия Драганов
Език, от който е преведено: английски
Издател: Държавно стоп. полиграф. предприятие (бивше Д. Провадалиев)
Град на издателя: София
Година на издаване: 1948
Тип: Очерк
Печатница: Държавно стоп. полиграф. предприятие (бивш е Д. Провадалиев), София
Излязла от печат: май 1948
Редактор: Славчо Атанасов
Редактор на издателството: Славчо Атанасов
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15809
История
- — Добавяне
Глава 32. Ню Йорк: Дюи и щатът
Полудял от алчност, страсти и ром, Ню Йорк, твоето име е делириум!
Ако желаете да направите демокрацията консервативна, трябва да й дадете нещо да консервира.
Недавна, в една прекрасна сутрин, се отбих в хотел Рузвелт в Ню Йорк сити, за да видя Дюи. Бях вече водил два полезни разговора с двама от неговите изключително способни и приветливи помощници, Пол Е. Локууд и Джеймс С Хагетри, след което разговарях около един час и със самия губернатор. Дюи е буден и агресивен събеседник. Той изкара цяла гама само за един час: — От въздействието на времето върху политиката — до индусите в Индия, от това, кое прави една книга да бъде най-търсената, до — дали Анаконда управлява Монтана. Притежава остро, положително мнение и понякога казва: „Не съм съгласен с вас!“ Спомена веднъж Рузвелт с чудна абстрактна и безлична полу-горчивина, казвайки, че Франклин Д. Рузвелт бил откраднал вярата на хората и им отнел тяхното доверие в себе си. Веднъж той пристъпи към прозореца и погледна надолу към улицата, изпълнена с бързаща тълпа под тънката, прилична на електрическа, слънчева светлина. „Мека!“ възкликна той, но без да обясни какъв именно свещен камък или специална плоча на благочестивите привличаше тия блъскащи се на тълпи хора в Ню Йорк. Той гледаше решително хората, които се тълпяха и си пробиваха път по тротоарите. „Всеки, който мисли, че тази страна в основите си не е в ред, е луд.“
Той говори най-вече за щата Ню Йорк, за неговите исторически пикантности, неговите усилия и блясък, неговите наистина властни разнообразия. „Но този щат е почти толкова голям, колкото държавите, които водят война в Европа!“ Той спомена за собствения си чифлик близо до Полит и описа (това са неговите думи) „меката прелест, несравнимите вълнуващи се като море пасбища“ на провинцията „Дъчес“. „Фермата ми, това са моите корени.“ Относно земеделието, губернаторът Дюи имаше много неща да каже. „Сърцето на този народ е малкият град.“ Ню Йорк е един от челните щати по отношение на земеделието във федерацията, но 60 на сто от неговото земеделие е, между другото, млекарство. Половината от фермите се нуждаят твърде много от боядисване и една трета от тях нямат електричество — и то в Имперския щат, най-облагодетелствувания в страната! Това, мисли г-н Дюи, е възмутително. „Електричеството и прахосмукачката означават дали жената на фермера ще умре или не на 50-та си година със счупен гръбнак.“
Той говори за работата на Х. Е. Бабкок, председател на настоятелството на директорите на най-добрите университети в Америка, Корнел, когото той нарече „Кетъринг на американското земеделие“; спомена за необикновено високото ниво на държавните земеделски училища; изследванията, които се правеха върху тревата и сеното и нуждата да се внася жито, въпреки че Ню Йорк е толкова богат. Той се върна наново към своята ферма и беше много горд, че неговите фермери „доели прави“, че неговите крави не спели върху мокрия цимент, а на мека, суха и топла слама. Той пледира за необходимостта да се подобри качеството на добитъка и говори за изследванията и развитието в това отношение.
За Ню Йорк сити губернаторът не каза много нещо. Останах с впечатлението, че много не го обичаше. „Ню Йорк не е топящият котел; той е врящият котел“. Нито пък изобщо говори нещо за съвременната политика. Спомена с презрение за старите машинации на корупция. Посочи още веднъж през прозореца и каза: „Никакъв измамник вече не може да се отърве като подкупи това!“ Като с „това“ искаше да каже широката маса от движещи се хора. Дюи е проницателно съзнателен към голямата историческа традиция, която е наследил. От Де Уит Клинтън до Ал Смит, Ню Йорк е имал забележителни администратори. Той говори разпалено за Ал Смит. Ню Йорк има, спомена той между другото, много по-добра бюджетна и финансова система от федералното управление. „При това, ние не употребяваме методите на Ню-дийл“.
Казаха ми приближени до Дюи хора, че той има няколко положителни реформаторски идеи относно структурата на щатските управления. Един щат да има губернатор от една партия, а помощник губернатор от друга, му изглежда малко идиотско, от гледище на рационалното администриране. Той вярва силно в изпълнителната власт — много силно. Но точно толкова силно той желае децентрализация и общинската власт, за такива неща например като детската престъпност и за това, от което тя произлиза — бедността в дома. За някои избрани представители от местен мащаб той питае значително презрение. „Има вагабонти, които те карат да настръхнеш“.
Кой управлява Ню Йорк? Общественото мнение, мисли Дюи. Кой управлява Дюи? В какво вярва най-много Дюи? Не го попитах направо, но предполагам, че отговорът ще включва поне двете точки: в себе си и в силата.