Джон Гънтър
Америка без маска (196)

„Тютюн, божествен, рядък, суперпрекрасен тютюн!“

Тютюнът, в съвсем буквален смисъл, е един вид бурен. Той дава малък, хубав цвят, част от науката за неговото отглеждане е да се предпази развитието на цвета, да се запази самото растение или с други думи, да се форсира неговата жизненост към по-долните листа. Тютюнът трябва да се сее всяка година и, както много добре е известно, неговото въздействие върху почвата е изтощително. Той е предимно растение на топлите климати, но в действителност расте почти навсякъде по земята — даже и в Швеция! Едно от най-забележителните неща за тютюна е количеството на неговото семе; едно-единствено растение може да произведе милиони семена, а една чаена лъжичка от тях може да засее десет арка.

Тютюнът се отглежда от дребни собственици; средният имот в американския юг е около три акра. Във Вирджиния и западната част на Северна Каролина мнозинството от тия, които сеят тютюн, са собственици; в Джорджия те са повечето наематели. Няма тютюневи „плантации“, големи като памучните. Беритбата става късно през лятото, фермерът окачва листата под стряхата или в кухнята, свързва ги в снопчета наречени „ръце“, и тогава — както радиослушателите са добре осведомени — го разпродава на търг в централния пазар. Купувачите на едро го обработват по-нататък през nàpa или другояче и го държат на склад от няколко месеца до няколко години. Деветдесет и пет на сто от американския тютюн за цигари се смесва с турски или други ориенталски породи. Тютюнът на Вирджиния, от вида наречен „светъл“, е по-захарен отколкото например този на Кентъки; предполага се, че той дразни вкусовите клетки на върха на езика, докато по-малко сладкият тютюн дразни тия по-навътре. Най-важната от лошите страни на тютюна като земеделски продукт е, освен това дето изтощава почвата, че е култура, която се осребрява веднага; ако цената му падне, дребният фермер е поставен пред разорение.

Лъки Страйк се произвежда в Ричмънд; Дърам и Рейдсвил в Северна Каролина; Честърфийлд и Олд Голд в Ричмънд и другаде; Камел — изключително в Уинстън Салем (Северна Каролина); Филип Морис — изцяло в Ричмънд. Общото годишно количество на производството на Съединените щати е около 250 милиарда цигари. Чух, че в Ричмънд стават повече шмекерии във връзка с цигарената търговия, отколкото дето и да е другаде в света, и цените на съперничещите си фирми широко варират; обикновено се смята, че Лъки Страйк и Камел вървят най-високо, с малка преднина от страна на Лъки Страйк (поне за времето, когато бях в Ричмънд); може би 80 милиарда цигари Лъки Страйк се продават годишно. Честърфийлд и Филип Морис вървят еднакво с по-ниска цена. Както Камел, така и Лъки Страйк имат в сравнение с останалите тютюни по-голям примес от Кентъкски тютюн. Стойността на труда, изразена процентно в долар продажба, както ми казаха, е по-ниска в цигарите, отколкото в коя и да е друга американска индустрия (нещо около пет до седем цента); например, в автомобилната индустрия (четиридесет цента). Една инсталация в Ричмънд навярно произвежда 12 на сто от цялото американско производство; при това, тя ангажира само около петстотин души работници. Средната печалба на производителя е нещо около половин цент на пакетче.

Големите тютюневи магнати, подобно автомобилните хипопотами на Детройт не играят особена обществена роля в град като Ричмънд. Лигетовци и Майеровци не са като братя Фишер. Големите тютюневи и цигарени компании се управляват от Север. Преди четиридесет или петдесет години са съществували известен брой местни „независими“. Тогава баснословният Дж. Б. Дюк дошъл и консолидирал тютюневата търговия почти както Рокфелер консолидирал петрола. Влиянието и интересите на Дюк, съсредоточени в Американската Тютюнева компания, са контролирали не само голямата част от американското производство, но също и от британското.

Годината 1946 видя най-голямата висота на тютюна през всички времена; реколтата, която струваше над 600 милиона долара, достигна обща оценка на 1,300,000,000 паунда. Консумацията на тютюн в Съединените щати никога не е била по-голяма. И все пак, трябва винаги да се помни, че кръгло около една трета от американското производство отива в чужбина.