Джон Гънтър
Америка без маска (88)

Предстоящият път на Стасен

Видях Стасен за пръв път на един прием в Ню Йорк даден в 1943 година от писателя Синклер Луис. Залата бе претъпкана с хора, които цял живот са изучавали международните въпроси. Кой е този привлекателен, бавно говорещ млад мъж, заслушан с такъв дълбок интерес в разговорите? Хората наоколо почнаха да му задават въпроси. Онова, което изненадва в отговорите му, не е само основната му осведоменост по европейските въпроси, а това, че неговите знания са обширни и със съвършена точност. Някой от присъствуващите запита защо пропадна Обществото на народите. Незабавният отговор бе: „Поради три причини“. И Стасен ги назова без колебание, по точки: 1, 2 и 3.

Няколко седмици по-късно Стасен произнесе реч във Вашингтон, в която посочи програмата за необходимостта не само от световна организация, но и от постоянно правителство на обединените народи. Това становище предвари идеята на президента Рузвелт. Изолационистите от Средния запад и някои републиканци го помолиха да не отива толкова далеч със смелите си предложения, защото ще изгуби популярност в обществения живот. Стасен отговорил: „Дадено! Ако вие победите, Хитлер ще бъде шефът на Съединените щати и аз бих желал да бъда тогава вън от политическия живот на страната“.

Като флотски офицер Стасен нямаше право да продължи произнасянето на речи. Но на 8 март 1945 година, тъкмо преди конференцията в Сан Франциско, той произнесе една изненадваща реч в Минесота, в която засегна силно националния суверенитет, казвайки, че ние, американците, сме граждани на света! Стасен внуши: „ние не бива да се придържаме към крайното гледище за националния суверенитет, ако разберем, че нито нашият народ, нито която и да е друга нация може да съществува самостоятелно в новия свят, и че ние ще трябва да желаем да делегираме ограничена част от националния си суверенитет на общата организация на обединените народи“. Стасен отрече мисълта, че е искал създаването на Върховна държава. Той не се е борил за нарушение правото на Америка да бъде независима, но той счита, че истинският суверенитет почива върху народа и народът знае много добре, че неговото бъдещо благоденствие изисква част от този суверенитет да бъде предаден на световната организация. Крайният принцип на абсолютния национален суверенитет е установен през средните векове и не съществува вече. Той е мъртъв.

Когато президентът Рузвелт посочи Стасен за делегат в Сан Франциско, той прие с думите: „Моят дълг изисква да приема всяка работа за осъществяване на един успешен мир така, както бях готов да работя за успешната война“. Стасен прие назначението си за делегат, като замисли да хвърли мост между себе си и останалата част от партията, и в желанието си да освободи републиканската партия от бъркотията, която цари по отношение на външната политика и социалното законодателство. След напускане на флотата той се хвърли във вихрена дейност по цялата страна, пишейки статии, произнасяйки безбройни речи, срещайки приятели, за да ги уведоми в това, в което вярва, и за да ги подготви за изборната кампания през 1948 година като кандидат за Президент на Щатите.

Неговите приятели очакват Стасен да постигне успех през 1948 година в състезанието за президентски пост. Те разчитат, че Стасен ще използува поуките от изборната кампания в Минесота, за да приложи същия метод в Съединените щати като цяло. Те виждат в него продължителя в социалния и стопански живот на революцията, която се изправя пред света. Многобройните му привърженици следват неговото смело предвиждане по международната политика и считат, че Стасен ще получи много повече земеделски гласове, много повече републикански гласове, много повече гласове на чиновници и много повече гласове на привържениците на намесата. Но Стасен не би могъл да спечели самичък, без да има необходимата организация. Той започна още отсега да образува по цялата страна откритите форуми на републиканците, които се наричат „Клубовете Стасен“. Бившият губернатор на щата Роуд Айланд събира фондове за изборната борба. Стотици негови сътрудници са се впрегнали в борба за неговия избор.