Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Inside U.S.A., (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
remark (2009)
Начална корекция и форматиране
mitashki_mitko (2022)
Допълнителна корекция
Karel (2022)

Издание:

Автор: Джон Гънтър

Заглавие: Америка без маска

Преводач: Илия Драганов

Език, от който е преведено: английски

Издател: Държавно стоп. полиграф. предприятие (бивше Д. Провадалиев)

Град на издателя: София

Година на издаване: 1948

Тип: Очерк

Печатница: Държавно стоп. полиграф. предприятие (бивш е Д. Провадалиев), София

Излязла от печат: май 1948

Редактор: Славчо Атанасов

Редактор на издателството: Славчо Атанасов

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15809

История

  1. — Добавяне

Какво носи бъдещето

Надменният американски народ… кара негъра да чисти ботушите му и тогава доказва… нисшия му произход, с това че бил ваксаджия.

Бърнард Шоу

В заключение нека подчертая, че вече е факт, въпреки всичко, едно бавно, но прогресивно и решително подобрение на негърския проблем. Социалният подем и новото разпределяне на народите, причинени от войната (например през време на войната милион негри работеха рамо до рамо с белите в цялата страна); по-голямото съзнание на негрите за техните собствени права; бързината на огражданяването на Юга; угризенията на съвестта у белите; откритията на модерната наука, която разпръсква расовия мит; придобивките на самите негри в различни области — всичко това създава един начален стадий към прогрес и реформи.

Преди четиридесет години, когато президентът Теодор Рузвелт покани Букър Т. Вашингтон в Белия дом, събитието стана цял национален скандал. Подобен скандал не би се повдигнал днес при подобен инцидент. Фактически Букър Т. Вашингтон беше през 1940 г. първият негър избран за „Залата на знаменитостите“.

Подобрение не значи „разрешение“. Негърският проблем не е бил никъде поне приблизително разрешен. За да се разреши, трябва да минат поколения, ако не за друго, то поне само за това, че, както казва Мирдал, той е неотлъчна част от всички други американски проблеми, част от универсалната еволюция на „социално самолекуване“.

Едно нещо, изглежда, е положително: дните, в които негрите са били третирани като овце, са ликвидирани. Негрите не могат да бъдат държани неопределено в едно междинно състояние, защото самите те са вече достатъчно силни да отхвърлят това третиране, тъй като голямото мнозинство от белите американци са, в последна сметка, благопристойни и достатъчно просветени хора. При този стадий е невъзможно да се спъва образованието на негрите. Но колкото повече се образоват, толкова повече по-тясното участие на негрите в американския живот като цяло става неизбежно. При малко по-различни условия, това е проблемът, пред който Британската империя е поставена в различните свои колониални области; веднъж щом масовото образование се постави в действие, пътят към свободата стои отворен, и колкото повече образование се дава, толкова по-невъзможно става да се заприщва този път. Съединените щати трябва или да прекъснат образованието на негрите — нещо невъзможно — или да се приготвят да приемат евентуалните последствия, т.е. равенството на негъра пред демокрацията.

Никога няма да има задоволително за всички „разрешение“ на негърския проблем. Но подобренията, независимо от своята колебливост, трябва да продължат, ако самата американска демокрация иска да пребъде. Различията оскверняват не само негърското общество; те оскверняват също и белите. Имало е хора през Средните векове, които са мислили, че чумата няма никога да се разпространи между тях, поради тяхната особена ценност. В същност, няма имунитет за някои видове болести. Ракът ще разруши всяко тяло, ако то не се лекува.