Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Inside U.S.A., 1947 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Илия Драганов, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- remark (2009)
- Начална корекция и форматиране
- mitashki_mitko (2022)
- Допълнителна корекция
- Karel (2022)
Издание:
Автор: Джон Гънтър
Заглавие: Америка без маска
Преводач: Илия Драганов
Език, от който е преведено: английски
Издател: Държавно стоп. полиграф. предприятие (бивше Д. Провадалиев)
Град на издателя: София
Година на издаване: 1948
Тип: Очерк
Печатница: Държавно стоп. полиграф. предприятие (бивш е Д. Провадалиев), София
Излязла от печат: май 1948
Редактор: Славчо Атанасов
Редактор на издателството: Славчо Атанасов
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15809
История
- — Добавяне
Коментар върху плевелите
През цял един век Ку-Клукс-Клан е бил лешоядът на Америка… Той е неприятел, зает от време на гражданската война в непрестанна война срещу Америка. Неговият съюзник е омразата. Неговото оръжие е терорът. И неговата цел е разрушението на нашата демокрация.
Казах вече, че омразата на Ку-Клукс-Клан е тройна — към католиците, към евреите и към негрите. Тази организация живее тристранен живот почти навсякъде в страната, макар че крепостта й е, разбира се, в дълбокия Юг. Джорджия е била винаги нейната централна ос.
„Клан“-ът, който представлява почти всичко отблъскващо в американската характеристика, от фанатизма до влечението на нормални в същност хора да се обличат в дрехи скриващи тяхната самоличност, и да участвуват в демонични тайни обреди, има история разграничена в три периода. Андре Зигфрид, като му придаде и по-голяма тежест, отколкото заслужава, го нарече със силния израз „протестантски национализъм“. Първият Клан е бил организиран в 1860 година от конфедеративните ветерани в Тенеси. Първият водач е бил един прочут южен генерал, Натан Б. Форест. Идеята е била, разбира се, да се агитира против политическите пришълци и безделниците, да се постави ново еманципираният негър обратно на мястото му и да се установи наново „бялото (т.е. южно бялото) първоначалие“. Повечето от днешните отличителни белези на Клана датират от този период — горенето на кръстове на усамотени хълмове, нощни ездачи, заплашвания, узурпиране на политическата власт и целия екипаж на тайно терористическо сдружение, почиващо върху „патриотичен“ импулс, подобно на обществото „Черният дракон“ в Япония.
Първият Клан изпълнил своята задача и около 1880 година изчезнал. В 1915 година един странствуващ методистки проповедник на име Уилям Джоузеф Симънс (който почина в 1946 година) се зае да го съживи. Неговите хора, маскирани и облечени в бели ризи, ожесточено горяха кръстове на планината Стон, извън Атланта; новият Клан беше основан в щата Джорджия няколко години по-късно и от тогава започна един буйно бликащ растеж. По онова време организацията получи 77 милиона долара; тя се разшири до широко национално членуване, изчислено на 6 милиона члена; 85 на сто от всички южняци, които участвуват в обществения живот, членуваха в нея през едно или друго време; тя контролираше политиката на цели щати. Но към средата на 1930 година тя пак се разпадна. Три неща изобщо я съсипаха: 1. една серия от вътрешни схизми; 2. постепенният и решителен растеж на почтеност в общественото мнение; 3. контрабандистите и гангстерите взеха надмощие в нея, а федералното управление се намеси, като почна да им налага големи данъци и такси и др., понеже липсваха явни доказателства за техните престъпления от общ характер.
Третото — сегашно процъфтяване на Клана, ако изобщо може да се каже, че една язва цъфти, почна тайно в началото на 1940 година (всеки период на Клана е тясно свързан с война, тъй като войната, първоизточникът и извора на всички злини, дава винаги ход на специални видове вторични злини) и стана явно през 1946 година. Още веднъж организацията почна да вербува членове като взимаше по десет долара на глава — пасторите на протестантската църква се приемаха на половин цена! — и подканваше вярващите да измъкнат своите нощни одежди и да се явят на планината Стон, за да видят как се горят кръстове. Още веднъж в град след град, а някъде проникващи дори до полицейската власт, „драконите“, „циклопите“, „титаните“ и тям подобни се заловиха за работа.
На Север съществува заблуждението, че Кланът е „тайна“ организация. Нейните обреди може наистина да са тайни; но фактът за съществуването й, както и нейните общи действия и държане, не са никаква тайна и никога не са били. Думите „Ку-Клукс-Клан“ с бележки за дейността на Клана се печатат във вестниците, в 1939 година отреди на Клана маршируваха публично и при пълни регалии в градове, като Маями, Флорида и Грийнвил, Южна Каролина. Няма нищо „тайно“ в местопребиваването или дейността на „доктор“ Салуел Грийн, щатския „велик дракон“ на Джорджия, който е акушер в Атланта, или във факта, че сенаторът Билбо е член. Не е никаква тайна, че на 21 март 1946 година един държавен адвокат, заедно с щатския секретар на Джорджия направиха общо зарегистриране на „рицарите на Ку-Клукс-Клан“ и заплатиха следуемите се такси за годините 1943–1946 включително, или че през май 1946 година федералното управление регистрира един залог срещу Клана от 685,305.03 долара за минали данъци, дължими от 1921 година.
Неотдавна той настойчиво търсеше случай да се противопостави на комисията за индустриално организиране и срещу вербуването на членове за Амер. федерация на труда в Юга; той заплаши „северните“ организатори, би ги, и се опита да ги изкара насила от някои градове. Кой би бил „идеалният“ противник на Ку-Клукс-Клан? Всеки, който може едновременно да бъде негър, католик и член на Комитета на Индустриалните синдикати.
Днешните времена обаче не са лесни за Клана. Преди всичко, протестантски духовници с голяма репутация се дигнаха в опозиция по целия Юг, последната конференция на Южна Баптистка Конвенция нападна жестоко организацията. От друга страна различни щатски управления са гласували против членовете на Клана. Федералното бюро за разследване ги наблюдава усърдно. Това се отнася както за Севера, така и за Юга. Щатът Ню Йорк, загрижен за дейността на Клана, взе през август 1946 година решителни мерки. Бе открито, че четири съюзни единици на организацията там действуват и бе заповядано да бъдат разтурени; имената на 1,100 члена бяха предадени на федералната власт. От 1946 година насам се смята, че Кланът оперира в малък мащаб в четиринадесет щата, включително и Калифорния. Федералното бюро за разследване е започнало проучвания относно дейността на Клана в седем щата, включително Мичиган, Пенсилвания, Канзас и Индиана.
Най-значителни мерки срещу Клана, взети досега от някой южен щат, бяха тия на Джорджия в последните дни на Елис Арнол във вид на едно предложение за унищожение конституцията на Клана. Организацията на „доктор“ Грийн, сдружението на Клановците от Джорджия, заяви, че няма нищо общо с Ку-Клукс Клан, под водачеството на един големец, който се наричал „Негово Величество Императорски магьосник, Император на Невидимата Империя, рицарите на Ку Клукс-Клан“. Но никой не се заблуждава от такъв вид камуфлаж, поставен в камуфлаж.
Един фактор, който накара Джорджия да се раздвижи и който дава подтик към действие другаде, е тясната връзка установена между Клан и подобни гибелни организации, като Германо-американската лига. Петицията на Джорджия към съда, с която се целеше да се прочисти страната от клановци, специално подчертаваше, че в 1940 година известни местни единици направили „определени планирани усилия“ да се сдружат с Лигата в една-единствена „все арийска“ организация, а през октомври 1946 година министерството на правосъдието публикува сигурни доказателства за сътрудничеството на двете организации между 1937 и 1941 г. „за да проведат расови и религиозни раздори преди войната“.
Неотдавна бе направено предложение щото комисията за неамериканска дейност при Камарата на представителите да предприеме следствие срещу Клан. Но нищо не последва. Членът на Конгреса Ранкин е, разбира се, един от членовете водачи на тази комисия и той погреба идеята, като каза, че организацията Клан, най-после, не е „неамериканска“, а „американска“, която забележка, изглежда, че дълго време ще предизвиква бъркотия по този въпрос.
В края на 1946 година, един „благотворителен и патриотичен“ орден, познат като „Колумбийците“, изникна в Атланта, с платформа „да създаде солидарност при гласуването на всички бели американски граждани“. Организацията, нещо като поделение на Клан, но с много по-опасни и насилнически оттенъци, беше явно антиеврейска и антинегърска; това, че тя изобщо изникна — е симптоматично. Колумбийците, впрочем, незабавно се натъкнаха на неприятности със закона, когато заклети свидетели и документирани показания доказаха явно, че тази „благотворителна и патриотична“ организация е възнамерявала не само да изсели негърското население от Джорджия и да линчува видни граждани на Атланта, но чисто и просто да установи нацистко „управление“ с терористически средства.