Джон Гънтър
Америка без маска (114)

Личният живот на предишния губернатор

Франк Лоуше е едър човек, с тежки рамене, строен, с естествената подвижност на атлет. Играе голф два пъти седмично и е бил само веднъж сериозно болен през последните 12 години.

Работи като вол и денят му е дълъг. Става в 7 часа и в 8 и петнадесет е вече в бюрото. Рядко обядва на вън и приема посетители непрекъснато. Те се нареждат пред бюрото му; голям процент от тях са му съседи; пристигат с работническите си блузи и комбинезони, като казват, че искат лично да видят „Франк“; много от посетителите са чужденци и едва ли някой бива връщан.

Единствената страст на Лоуше, като изключим музиката и голфа, е поезията. Той обича да чете и дълбае в класиците, всякога, когато му се отдаде случай. Интересно е, че той обича да чете Шекспир през зимата, а не и през лятото. Поезията допринася нещо, ми разправи той, което му дава възможност да симпатизира на какъвто и да е проблем или мнение; той чете поезия, защото тя го прави по-малък и по-добродушен. Текущите седмични журнали и книги не му вземат много време. А вестниците прелиства и чете като ха̀ла.

Той няма прякори; хора, които го познават, го наричат Франк. Не държи животни в къщи, освен един английски сетер. Пие добре и обича хубав, тежък обяд. До скоро е пушил пури за 25 цента на ден; той просто ги ядял и никога не е пушил пури, които струват повече от 5 цента. За сега се е отказал от пушене. Играе покер от време на време, но никога не е бил страстен играч; понякога, по-рядко, се измъква да присъствува на някой бейзболен мач. Никога не ходи на кино или театър.

Няма никакъв интерес към парите, макар че може да дойде време, когато ще почне да се тревожи за осигуряване на старините си. Заплатата му като губернатор е десет хиляди долара, от които — в деня на заплащане, всеки две седмици — той получава 302.96. Останалото отива за данъци, а за спестяване и дума не може да става. Не притежава никаква собственост и като кмет в Кливланд кара един Шевролет модел 1939 г. толкова разнебитен, че дори е неудобно човек да го гледа. Когато се премества у дома на губернаторството в Кълъмбъс, той притежава в излишък точно един костюм и два чифта обувки. (Чух да казват, че Брикер, бившият губернатор, имал 92 костюма).

Попитах един приятел относно финансите му. Отговорът бе: „Никакви пари няма нашият приятел!“ Друг един каза: „Ловя се на бас, че Франк Лоуше носи по-малко пари в джоба си от теб в момента“.

Нещо, което го отличава най-много, е голямата симпатия, която храни към сиромасите — черта наследена от баща му. Веднаж, още 15 г., той се бие за първи път в живота. Едно емигрантско дете в селски дрехи било току-що пристигнало от Европа; едно по-старо момче в квартала започва да го мъчи и закача. Тогава Франк се хвърля върху по-старото момче: „Ама го натупах хубаво, въпреки че беше с педя по-високо от мене!“ Когато Лоуше разправя тази история, и днес още, очите му буквално блестят от гордост.

Човек би могъл да продължава да изрежда други добри качества, например неговата юношеска привлекателност за жените. Друга черта е неговият инстинкт да използува политическите си приятели. Негови главни противници в последното демократично предизборно събрание са били Фрейзър Римс и Джеймс Хофман. Той назначава Римс за държавен директор на благоденствието, една от най-важните служби в Охайо, и назова Хофман за Сената! Основният принцип във философията му е да прощава и забравя.

Той има и решителни недостатъци, повечето от които произлизат от липсата на академично образование и нежелание да мисли абстрактно. Той е човек на чувствата, не на ума. Франк Лоуше е малко повече от дете, що се отнася до външната политика: възгледите му върху световните проблеми са ограничени до крайност. По някои вътрешни въпроси той взема веднага всяко възможно становище, ако по другите е нерешителен и несигурен. Попитах го каква е основата на неговата политическа мисъл; той отговори, „че е твърдо решен да не се плаши или да бива спиран от заплахите от коя и да е самостойна група“. Той наистина се ужасява от това да го сметнат за кандидат на някоя специална партия или оръдие на нечии интереси, колкото и достойни да са те.

Чух някой да казва: „Всички лудеят по него, а не знаят защо“. А друг чух да казва: „Беше ли наистина един добър кмет — никой не знае. Той бива избиран винаги, когато се кандидатира“. Чух един трети приятел да казва: „Така може да ме разсърди, че да го наругая, а след 5 минути пак може да съм му най-добрият приятел“.

Естествено, не са само личните качества, които довеждат Лоуше на власт. Той дължи много на простия факт, че идва от Кливланд; той наследява великите му традиции за добро управление, за пример му служат хора като Нютон Бейкър и Том Джонсън; освен това той черпи сили също от огромното струпване на чужденци. Повечето от германците гласуват за него, понеже името му е германско, а също и повечето славяни, защото знаят, че е славянин.

В какво вярва най-много? Първо в честността. Второ в духа на американските институти. Какво символизира той? Принципа, че общественият пост е едно доверие.