Джон Гънтър
Америка без маска (147)

Дюи като личност

Един факт за г-н Дюи трябва да бъде признат открито. Той е, че много хора не го обичат. Дюи, за нещастие, е от най-малко привлекателните личности в обществения живот. Това, че има прекрасни постижения като губернатор, е неоспоримо. Даже и да е така, хората мразят онова, което се нарича негова отмъстителност, „металическото“ и „с двойно измерение“ естество на неговата сила, неговата петлешка надутост, (която в същност скрива един в основата си срамежлив характер) и неговата подозрителност. Че Дюи е изпълнен със своето АЗ, е добре известно. Неговият глас е баритон, но той може да пее и като тенор. Хората казват, че неговото чувство за хумор е слабо, и че той е толкова лишен от чар, колкото гвоздеят или камъкът.

Говорих с доста много общественици през време на пътуването си, както републиканци, така и демократи, които бяха работили с Дюи на различни конференции. Всички до един уважаваха неговите способности; почти всички — може би имаше известна завист в това — изглеждаше, че не го харесват като личност. През време на една конференция на губернатори, когато колата на всеки един от тях е трябвало да заеме своето място според старшинството на щата, той, при все това, е настоявал да бъде пръв. Чух един висш държавен чиновник да казва: „Том Дюи е единственият човек, който може да пристъпва важно, дори когато е седнал“.

Има доста много суетни, амбициозни и непривлекателни политици. Това не е достатъчно да лиши от популярност Дюи. Това, което му вреди повече, е, че толкова много хора го мислят за опортюнист. Повечето американци обичат смелостта в политиката. Те се възхищават на случайна великолепна безразсъдност. Дюи рядко се излага на опасност, вземайки лична позиция, която може да бъде непопулярна. Той почти нищо не рискува.

Но, в заключение, има нещо друго, което трябва да се каже: хората може да не „обичат“ Дюи, но една близка до него среда от съветници и приятели, включваща някои изключително изтъкнати хора, му е предана почти до идолопоклонство и той е един от тия, които са получавали най-много гласове в историята на нацията.