Джон Гънтър
Америка без маска (66)

Колорадо — най-живописният от всички щати — се издържа благодарение на красивия пейзаж, захарното цвекло, златото, добитъка, туристите и туберкулозата.

Много малко други страни на света могат да бъдат сравнени по красота с пейзажа на Колорадо. Гледката примамва погледа, успокоява сърцето и кара човека да благоговее пред природното величие. В Колорадо има повече от 1,500 върха високи над 10,000 стъпки и от 65-те върха в Съединените щати по-високи от 14,000 стъпки, тука са 51. Действително това е „върхът“ на Съединените щати. Колорадо има най-високия автомобилен път в страната, най-високия плац за автомобилно надбягване, най-високите ски плацове, най-високата астрономическа обсерватория, най-високия железопътен тунел, най-високото езеро и пристанище за яхти и най-високия висящ мост. Тук са двата национални парка и шестте национални паметника, с 14,000,000 акра национални гори и повече от 7,000 мили реки за риболов. Накъдето и да се обърнете — нагоре или надолу, наляво или надясно — вие стоите замаян пред разнообразието и величието на природната красота. Но щатът Колорадо научи през последните години, че пейзажът, независимо от изумителната си красота, не може да покрива разходите на щата. Само природната гледка не е достатъчна. Само пейзажът не стига за задоволяване на материалните нужди на тукашното население. В една нормална година туристите оставят в щата 65,000,000 долара. Сумата може да бъде и по-голяма, стига Колорадо да се замисли да организира туризма на стопански начала. Природата и пейзажът на Колорадо са това, което е слънцето за Калифорния, но тук не се прави нищо да се капитализира тази гледка като бъде пропагандирана и използувана. И днес още щатът няма съветник по печата и пропагандата на природните красоти.

Щатът Колорадо е разделен по средата от острия и непроходим гръбнак на континенталния вододел. Западната и източната части се различават помежду си значително. На западния склон на този вододел господствуват две или три земевладелчески фамилии. В източната част, включая Денвър, има един господствуващ магнат, Клод Бечер. Ако аз бях режисьор в Холивуд и търсех тип за железопътен барон от миналия век, бих се спрял на Бечер — този граф на захарното цвекло, този падишах на цимента, на поташа и на мините, един от най-богатите, макар и непознати, хора на Америка, равняващ се на старите фамилии Астор и Вандербилд.

Главният елемент на различие между източната и западната част на Колорадо е ползуването на водната енергия. А тя е кръвта на Колорадо. Войната забави постройката на проектираните големи Томпсънови мероприятия за използуване реките на Колорадо и за напояване на източните склонове. Сега, чрез един тунел от 25 мили, се планира използуването на Синята река, която ще напоява 500,000 акра годишно и ще даде вода за други 320,000 акра недостатъчно добре снабдени. Предвижда се и постройката на язовири и станции за използуване водите на реките в долината Арканзас.

Богатствата на щата Колорадо бяха изчислени през 1937 година на 3,434,000,000 долара, като главното доходно перо са не мините, а земеделието. Миньорството е в упадък от 30 години. Златото е изчерпано. Печалбите от минното дело намаляха, след като се наложи металургическия процес за преработване на рудата и употребата на сложни и скъпи уреди. Днес главният доход на минната индустрия не е златото или редките метали, като урания, а въглищата. Колорадо е първият щат в Съюза на щатите по въглищни запаси, които по теория ще траят вечно.