Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Inside U.S.A., 1947 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Илия Драганов, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- remark (2009)
- Начална корекция и форматиране
- mitashki_mitko (2022)
- Допълнителна корекция
- Karel (2022)
Издание:
Автор: Джон Гънтър
Заглавие: Америка без маска
Преводач: Илия Драганов
Език, от който е преведено: английски
Издател: Държавно стоп. полиграф. предприятие (бивше Д. Провадалиев)
Град на издателя: София
Година на издаване: 1948
Тип: Очерк
Печатница: Държавно стоп. полиграф. предприятие (бивш е Д. Провадалиев), София
Излязла от печат: май 1948
Редактор: Славчо Атанасов
Редактор на издателството: Славчо Атанасов
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15809
История
- — Добавяне
Луизиана: Сбогом на Юга
Още веднъж ще отбележа театралната ексцентричност и особеност на Америка. Не зная колко пъти вече споменах, че всеки щат или общество представлява „особен случай“, но наистина, никой друг случай не е по-особен от Луизиана. Още веднъж съм принуден да се помъча да събера в една-две страници материал, който при повече място би изпълнил няколко глави.
Има два вида французи в Луизиана. Креолите живеят предимно в Ню Орлеан и в големите градове. Фактически, според дефиницията в речника, „Креол“ значи просто бял американец от латински произход. В Луизиана този термин се употребява за означаване на хора от по-горна социална класа, обикновено католици, чието потекло идва от Франция или Испания. Креолите дошли в тази област рано, по времето на Биенвил 1690 г. и запазили оттогава насам повече или по-малко своето собствено много ограничено и особено общество. Те спояват сърцевината на Ню Орлеан. Тяхното наследено богатство обаче има тенденция да изчезне и много от тях, със загубено състояние и плантации, преживяват тежки времена. Но те са си останали непреклонно горди със своя социален престиж, със своите Фобур Сент Жерменски маниери и със своята консервативна традиция.
Акадианците са нещо съвсем различно. И те са католици като креолите, но изобщо са бедни хора, които винаги са били бедни, и живеят главно в селата. Доста прадеди и прабаби на акадианците се намират естествено в обществото на креолите: но креолите не признават лесно това. По-голямата част от акадианците са дошли в Луизиана от Канада, след 1775 г.; те са се надявали след дълго и трудно скитничество да намерят и да се присъединят към някоя сродна група. Но, казват, че креолите им дали само „змиите, алигаторите и комарите“. Споменах вече в 28-та глава за упоритостта на френските канадци в Ню Ингланд; тази упоритост е нищо в сравнение с упоритостта на френските канадци в Луизиана. Някои енории (терминът „околия“ не се употребява) изглеждат като че не са част от Съединените щати. В една избирателна област, третата, френският език е почти толкова обикновен, колкото и английският, а покрай Байу Лафурш и близо до мексиканския залив, съществуват общежития, дето изобщо английски рядко се чува. Някои от културните останки на акадианците са живописни, като например, имената на децата. Неотдавна едно семейство нарекло своите деца: Карм, Кармел, Кармелит и Кармедал; а друго едно: — Антур, Детур, Контур и Пасантур.
Главна квартира на Юга е големият романтичен град Ню Орлеан. Има едно сложно равновесие на силите между двете религиозни общества; например, правило е, че никой протестант не може да бъде кмет на Ню Орлеан и никой католик — губернатор на щата. Единственият човек, който някога управлява едновременно и щата, и града, беше „Царската риба“, Хю Лонг.