Джон Гънтър
Америка без маска (189)

Статистика, секс и отлъчване

От общия брой на кръгло 13 милиона негри в Съединените щати, една част — нещо между девет и десет милиона, живее на Юг. Отношенията между белите и негрите са най-изострени, разбира се, в щатите с най-висок процент негри. Все пак с това не се изчерпва всичко, тъй като има доста околии в няколко щата, дето населението е 50 или на повече сто негърско; някои от околиите в Мисисипи имат негърско население от 80 на сто и нагоре. Именно в тях негърският „проблем“ се намира в своята най-крайна и предизвикателна форма.

Когато настъпило освобождаването, на Юг имало приблизително четири милиона роби; свободните негри са наброявали около половин милион в цялата страна. С други думи, преди по-малко от три поколения, девет от всеки десет негри са били къс имущество. Днес, осемдесет години по-късно, негрите са още в мнозинството си от робски произход. Това е чувствителен фактор, който не е за пренебрегване, и той играе значителна роля не само в разграничаването на белите от черните, но и в образуването на самото негърско общество.

Колко дълбоко чувствуват днес американските негри своите корени в Африка и дали мнозина от тях желаят да се върнат пак там? Много малко. „Разрешението“ на Билбо, за едно насилствено масово изселване на цялото негърско население в Либерия или на Златния бряг, няма абсолютно никаква подкрепа от страна на отговорните хора. Възвръщането в Африка откак Томас Джеферсън основава Дружество за африканска колонизация е било обаче периодично повтаряща се тема при споровете за негрите. Даже Линкълн е флиртувал с идеята за една Африканска Хегира^[1]. През първата световна война един бележит чистокръвен негър, на име Маркус Гарвей, роден в Джамайка, започна движение, познато под името „Назад към Африка“; неговите последователи носели униформи, марширували през Харлем, организирали африканско „правителство“ и дори закупили един параход. В същност, много малко отплували, като междувременно Гарвей бил осъден на затвор, за злоупотреба с навлото^[2]. Днес всички останки от неговото или други подобни движения фактически са изчезнали.

* * *

Стигаме сега до една област, изключително и неприятно трудна. Би могло да се каже, че е невъзможно да имаме точни данни, но, според най-доброто изчисление, приблизително 6 милиона от 13-те милиона негри в Съединените щати са мулати. Смесените бракове са забранени във всички южни щати (и в някои северни), но тази грамадна цифра показва, че има значително много извънбрачна любов и незаконни раждания. Веднага изниква допълнителен въпрос: какво определение може да се даде на негъра? Почти половината от негрите днес имат, както Мирдал го нарича, кавказка, бяла кръв. Много хора са били интимни с много други! Какво е негърът? За около 50 на сто обществото, отговорът е: отчасти бял човек!

Смесените бракове се случват на Север; днес фактически има около 15,000 в цялата страна. Мнозина негри имат бели жени. Ако искате да вбесите някой северняк, споменете му, уж случайно, че няколко известни съвременни негри имат бели жени — например, г-н Шуилър, новелистът Ричард Райт и музикантът Уилям Грант Стийл. А ако споменете, че съпругата може да бъде и бяла жена — южнячка, както напр, г-жа Шуилър, някоя глава или нещо друго ще бъде счупено почти моментално.

Трябва, обаче, веднага да се добави, че много негри мразят смесването на кръвта толкова, колкото и самите бели.

Що се отнася до извънбрачните отношения, те също създават сложни и забъркани истории, чиито корени се намират в далечното минало. Едно от първите законни действия в историята на Вирджиния е било наказанието на един бял плантатор, намерен с едно негърско момиче; заповядано било да бъде жестоко бит „за дисциплиниране на неговото тяло и поради прегрешение срещу «Славата Господня»“. Днес има в Щатите негърски фамилии, които са имали бяла кръв още отпреди времето на „Мейфлауър“. Целият този въпрос е забулен с лицемерие; при все това, не е било възможно да няма никакви полови сношения между бели и черни.

Дори и днес много бели деца от Юга порастват със своите „мами-та“, което може да предизвика голяма емоционална обърканост.

* * *

Отлъчването всъщност е проблем на пола. Или трябва просто да се каже, че полът е може би основната причина за отлъчването. Ограниченията, които запрещават на белите и черните да се хранят заедно, да пият, да играят и да разговарят заедно, са в основата си резултат на страха у белите, че подобна близост ще доведе до разпадане на половите бариери и сближаване на черни с бели жени. Чувал съм десетки пъти белите да казват: „О, разбира се, желая пълно равенство за негрите — но с отлъчване!“ Преди много години, посещавайки Съединените щати Х. Дж. Уелс направи следната забележка: „Ако се храните с тях, вие ще трябва да се жените за тях!“ И наистина, въпросът е толкова красиво поставен, че на Юг почти всеки, който взема ясно становище против отлъчването, ще бъде обвинен в защита на смесените полови отношения. Но, както изтъкнах вече, за мнозинството от самите негри смесените бракове съвсем не са от жизнено значение; това е въпрос далечен, като Хималаите. Онова, което масата желае, е не да може да се ожени за бяла жена, но да има еднакво отнасяне и справедливост в областта на икономиката, политиката и закона, както и възможност за прилично образование на черните деца.

Една последна дума за пола. Широко разпространена илюзия е, че главната причина за линчуванията са нападенията и отвличанията на бели жени. Това не е вярно. От 2,522 линчувания на негри в продължение на миналите двадесет и шест години, само 477 — нещо под 20 на сто — са имали нещо общо с вина от сексуален характер.