Джон Гънтър
Америка без маска (242)

Проблемите в Аризона

Аризона — петият по големина щат и най-новият в Съединените щати — има здрав, великолепен дух. Преди всичко, това е щатът на младостта. Първото дете на бели — родено в Тъксън преди 77 години — е още живо. Дните на пограничните борби и схватки още се помнят. Хората помнят сблъскванията на индианците Апачи с американската войска. Това е една от причините, за дето войската е толкова обичана в Аризона и в целия Югозапад. Федералната войска се счита за освободителка. Младежката жизненост на щата се проявява в различни социални отношения. В центъра и на север скотовъдните чифлици и ранчо от самото си основаване са били и си остават едно семейство. Ако сте престояли във Финикс една година, вие сте вече отдавнашен жител. Старшинството тук се тачи дори и на гарата, ако сте отишли за влака 20 минути по-рано.

Осемдесет на сто от земята в Аризона е обществена собственост, а правителството на щатите притежава 69% от нея. Населението през 1940 г. е било 499,261 жители, но през последните пет години, поради установяването на военната индустрия, предполага се, че в щата има едно увеличение с 40%. Аризона е най-големият производител на мед. Неговите мини дават една трета от медното производство в страната и др. големи и малки количества от всички минерали, известни в Съединените щати, освен олово. Тук се намират най-пространните гори от жълтолист бор и той е първият щат по производство на дълговлакнест памук, както и третият по производство на лимони.

От всичко 113,909 квадратни мили площ в Аризона, само 329 кв. м. мили са покрити с вода, което означава, че водата е един от най-важните проблеми. Тук има природни чудеса, като „Големия Каньон“ и „Рисуваната пустиня“. Историята на щата, макар и не толкова сурова, както историята на Оклахома, отразява жизнеността и енергичността на Аризона. Националният Конгрес и бившият президент Тафт отказаха на щата при първата му молба да бъде допуснат и приет в съюза на всички щати, понеже проектоконституцията му била твърде много радикална — между другото предвиждала отзоваване на съдиите. Обществениците от Аризона преписали друг проект за конституция, според желанието на Вашингтон, но след приемането им продължили да провеждат законодателството, което Вашингтон отричал. През 1920 г. един гражданин на Аризона бил осъден на 200 дни затвор, защото извикал: „По дяволите президента Кулидж“.

Аризона се различава от Ню Мексико с по-голямото си разнообразие и повече индустрия. Тук има водна енергия, каквато в Ню Мексико липсва; също и напояване. Земите край Санта Фе са високи пасбища, а земите край Финикс са цветущи портокалови гори. Язовирът и напоителните инсталации на Солт Ривър са най-внушителното нещо, което съм видял от този вид. Летейки със самолет, наблюдавах безкрайната зеленина на напояваната долина, която се простира сред пустинята, сякаш нарисувана и боядисана с блестящ лак. Това благосъстояние иде от постройката на Рузвелтовия язовир, който е един от най-ранните федерални строежи. Общата напоявана площ е 750,000 акра и областта Марикопа, която някога едва се препитаваше, днес е седмата област в страната по добив и стойност на земеделско производство.

За последен път ще спомена в книгата си за една голяма река, като добавя, че практически историята и политическият живот на Аризона зависят от нея. Реката Колорадо, както е известно, извира близо до щата Уайоминг, протича през Колорадо и Юта и е граница между Аризона и Невада, Аризона и Калифорния и Аризона и Мексико. Двадесет години между тия щати се води упорита борба за използуване водите на река Колорадо. Създадена бе цяла доктрина за правото на разпределение на водите, като се установиха закони за реката, с постановления, че водата принадлежи на този, който я употреби най-напред. Жителите на Аризона счетоха, че по закона за разпределение на водите на Колорадо имат право да използуват напълно реката, която протича през техния щат. През 1930 г. тук започна постройката на една от най-големите технически инициативи на модерния човек в Америка — язовира Боулдър. Аризона изпрати щатска войска и се опита с въоръжена сила да попречи на строежа на язовира, от страх, че водите ще бъдат използувани само в Калифорния и другаде. Започнаха юридически спорове и жалби до Върховния съд. Но, независимо от отношението на Аризона, язовирът Боулдър бе построен. Едва към 1944 г. щатът Аризона се присъедини окончателно към съдружието и към синдиката на язовира. Положението днес се уточнява с цифрите, че Калифорния получава 4,400,000 акра вода, Невада — 300,000 и Аризона 2,800,000. Аризона бе включена в синдиката за язовира Боулдър, благодарение на губернатора Осбърн, който смята, че през време на войната сътрудничеството между всички щати трябва да бъде задължително и че Аризона не може повече да стои изолирана.

Въпросът за водите на Колорадо през 1945 г. стана международен поради преговорите с мексиканското правителство за договор за водите. В последните си 70 мили Колорадо протича през Мексико, което също желае да има дял в ползуването на тия води, благодарение на които пустините стават цветущи. Калифорния загуби борбата. Някои разправят, че в тази борба имало тъмни сделки и мръсни интриги. Голяма част от мексиканските земи, които ще се ползуват от напояването, са собственост на не мексикански граждани — жители на Калифорния. Тази суха земя струва 25 цента акра, но след напояването ще струва 100 долара. Ето защо, отсъствуващите едри калифорнийски земевладелци започнаха борба против всякакъв договор, който би ограничил използуването на течението на реката и засегнал техните интереси. Сега Мексико се съгласи да използува не повече от 1,500,000 акра годишно.

Мощният язовир Боулдър има постоянен капацитет от 10 милиарда киловат часа, което значи, че водната и електрическа енергия в Аризона ще бъде евтина и в огромно количество. До днес обаче енергията е много рядко използувана и е много скъпа. Според условията на закона за постройката на Боулдър, Аризона има право на 18% от енергията, която язовирът произвежда. Водната енергия в Аризона доставя вентилации в домовете, напоява земята, механизира земеделието, ще привлече нови индустрии и ще промени досегашния начин на волски труд и тежко стопанство. Но, както винаги, частните капиталисти, заинтересувани в производството на водна и електрическа енергия, се борят с несломима упоритост срещу стремежите на държавните и обществените хидроелектрически станции. Ако Аризона получи други 1,000,000 акра напоявана земя и евтина енергия, нейното бъдеще е с най-големи и светли перспективи.

Макар че гласува за републикански Президент, щатът Аризона е предимно демократически, от гледище на местното управление. Губернаторът, двамата сенатори и двамата представители в Конгреса са демократи, такива са и всички щатски чиновници в момента, когато пиша тази книга. Когато бива избран нов губернатор, всички чиновници загубват работата си, дори и пикьорите по шосетата. Католиците, особено тия в Юга, дават много гласове, които обаче не са от такова значение, както в Ню Мексико. Между факторите, които имат тежест при местното управление, трябва да споменем частните компании за електричество и водна енергия, като компанията „Сентрал Аризона“, големите фермери на лимонени плантации, застрахователните дружества и медните компании.

Рударството запада тук, но земеделието е във възход. През 1944 г. производството на минерални руди в Аризона се изчисляваше на стойност 112 милиона долара. За пръв път земеделието надвиши тая стойност със своя добив, оценен на 124 милиона долара. Напояването подпомага да се създаде голямо разнообразие от растения. Портокаловите гори край Финикс са ясно доказателство за това, което науката, човекът и природата могат обединени заедно да произведат.

Последният въпрос, който заслужава да бъде споменат, е този за федералния кредит. Още веднъж завършваме кръга. В тази книга федералният кредит се засегна най-напред в Калифорния. С помощта на този кредит само за едно денонощие в Аризона изникна грамадна военна индустрия, предимно за самолетно производство. Близо до Финикс се намират заводите за най-голямо производство на алуминий, не валцован, а изтеглян под налягане. От целия приход на Аризона, който възлиза на 565 милиона долара, федералният кредит е допринесъл 165 милиона долара през 1944 година. Между другото, благодарение на този кредит, в щата пристигнаха голям брой опитни и добре обучени работници, нещо, което беше непознато преди това. Този приток на работници, от друга страна, може да създаде нови настроения в политическия живот. Още веднъж ние се изправяме пред факта на ферментацията, която безкрайното преливане на американския живот прави възможна и която непрекъснато дава тласък и тон на социалната демокрация.