Джон Гънтър
Америка без маска (169)

Юнайтед Стейтс Стийл

Най-простото нещо е да отворите телефонния указател на Питсбърг и да видите корпорациите, които се занимават с производство на стомана. Но имената на корпорациите не ви казват още нищо, разбира се. Те не споменават, естествено, че Карнеги — Илинойс е най-голямата единица от този вид в страната, не се дава идея за необятността на Америкън Стийл & Уайър, нито за Америкън Бридж. Цифрите и имената стават без значение и непонятни. Малко значение има, че Юнайтед Стейтс Стийл е произвел девет милиона тона кокс в 1901 година, имал е производствени разходи от половин милиард долара през 1910 година, притежавал е 61,999 вагона в 1918 година, а в 1945 година, с вложен капитал повече от два милиарда долара и 279,000 персонал, е извършил продажби на едро за 1,700,000,000 долара.

Това, което е от значение, даже ако Дженеръл Мотърс и някои по-големи компании биха били несъгласни, е, че Юнайтед Стейтс Стийл е първата в света корпорация. Според думите на Лайф, тя е най-баснословният гигант, създаден досега от индустриалната революция, тя ръководи най-големите световни стоманени инсталации (в Гари, Индиана), най-голямата световна компания за меки въглища, най-голямата световна компания за цимент… и произвежда почти една трета от цялата стомана на страната.

Ю. С. Стийл е била формирана предимно от тежката интуитивна ръка на стария Дж. П. Морган. Стоманата е била необикновено засилваща се търговия, около която различни обединения и скрита конкуренция са били в ход през 1890 година. Самата руда в пещите едва ли е била в процес на по-голямо обръщение — и топлина — отколкото завистливите, обхванати от стоманена треска, хора на деня. Андрю Карнеги, казваха в Питсбърг, бил „Сиуел Ейвъри на своето време“, но Ейвъри, с тънко развито чувство за обществени отношения, разпростря своята репутация даже в бъдещето. Хенри Фрик е бил човек главно на въглищата и кокса. Той и Карнеги работели заедно, но веднъж той казал на хитрия дребен шотландец, че някой ден щял да го види в пъкъла, тъй като знаел с положителност, че и двамата щели да бъдат там. Интересите на Карнеги са били обединени в 1892 година и пет години по-късно се появила „Великата Телена Консолидация“, с формирането на американската Стийл & Уайър Къмпани. Дж. П. Морган изкупва Карнеги при значително надута цена, почти 500 милиона долара; грандиозният Морган презирал дребната лукавщина на Карнеги — и в 1901 година била основана Юнайтед Стейтс Стийл Къмпани, първата в цялата история корпорация с един милиард долара.

Трудещите се хора изглежда имат прекрасна парадоксална лоялност към корпорацията, в която са закрепостени. В Детройт чух водачи на Съюза на Автомобилните работници да наричат Дженеръл Мотърс, „най-блестящо управляваната от всички компании“. Подобно на това, в Питсбърг, работниците на Юнайтед Стийл наричаха компанията „най-интелигентната и напреднала корпорация в индустрията“. Ю. С. Стийл беше обединител на други обединители, но хората, които я създадоха, не бяха всички икономически либерални. Положително те търсеха да заковат надниците в свещеното име на „стабилизацията“, но постепенно развиха идеите на института. Те бяха принудени да сторят това. За известно време Ю. С. Стийл имаше повече служещи, отколкото управлението на Съединените щати. Морган искаше някак си едрата стомана да бъде толкова голяма, че да може да влияе над всички останали индустрии в страната. В същото време — парадоксът не е толкова мъчен — той непрекъснато се опитваше корпорацията да не е прекалено голяма в собственото главно поле, стоманата.

Ю. С. Стийл се разклонява по цялата структура на американските финанси и предприятия, също като Дженеръл Мотърс. Списъкът на нейните най-значителни притежатели на акции, така както е напечатан във внушителната и полезна книга „Модерната корпорация и частна собственост“ е необикновено разобличаващ. Най-едрият частен притежател на дялове е бил покойният Джордж Ф. Бейкър. Майрън С. Тейлър е имал 40,100 дяла или около 0.37 на сто от всички издадени акции. Двадесетте най-големи притежатели държаха само 1.7 на сто от всички предпочитани дялове и само 8.8 на сто от обикновените. Но въпреки че притежанието на дялове постепенно стана все повече и повече разпръснато, ръководството си остана определено и съсредоточено.