Джон Гънтър
Америка без маска (182)

Уилсън Уайат от Лузвил

Сред тази каша от провинциализъм, лъжлив блясък и духовна и материална нищета, които толкова често са съсипвали Кентъки, се е издигнал Уилсън Уоткинс Уайат младши. Той е роден в 1906 година и от 1941 до 1945 година беше кмет на Луизвил. В началото на 1946 година Труман го повика на вашингтонската сцена като изпълнител на строителния план на федерацията, една от най-трудните и важни служби в страната, и след това като председател на Агенцията за Национални жилища, от която той си подаде оставката през декември 1946 година.

Уайат, един от най-привлекателните хора, които съм срещал в американския обществен живот, даде на Луизвил изумително добро администриране. Подобно на Харлей Нокс в Сан Диего, той е едно здраво, ако и сравнително рядко явление — гражданин с достойнство, който дава силите си в служба на обществото с голяма лична самопожертвувателност, и се привързва към всичко, което е най-жизненото в това негово общество.

Луизвил притежава голям чар — подобно на всички крайречни градове със значително германско население — и отличителна история. Той беше първият американски град, който имаше свой собствен университет и в старо време неговите собствени пощенски кораби пътуваха надолу по Охайо и Мисисипи до Ню Орлеан и по-далече; имало е даже и пряка служба Луизвил — Ливърпул. Той станал град, неподдаващ се лесно на вълнение, полу-южен, но отскоро почна да се оголва по краищата си. Старото общество се разпадна; и днес от време на време, някой последен оцелял член на някое семейство умира, като оставя състояние, създадено от алкохол, коне или тютюн, за което сегашното поколение едва е чувало.

Уайат хвана Луизвил за кожата на сънливия му врат и го разтърси. Той и войната дойдоха заедно; заедно те съживиха и възкресиха града. От един изолиран и умиращ град, който до голяма степен живееше за сметка на известността, той стана център на войсково съсредоточение, на военновременна индустрия, най-оживеното място на Средния запад.

Уайат е малко прегърбен, разговорлив, разгорещен четиридесетгодишен човек, с остър нос, остри уши и с една от най-приятните усмивки, която може да се види някъде. Той е презвитерианин. Ходил е в народно училище, влюбил се, отказал да се жени, докато не почнел да печели по пет хиляди долара годишно, и изведнъж започнал да ги печели като адвокат, след като учел нощно време, докато през деня работел като железопътен чиновник. Станал член или директор на почти всяка организация в Луизвил, на която заслужавало да стане, и бил на път да стане богат. Никога не се е кандидатирал за обществена служба до 1941 година, когато беше избран с най-голямото болшинство, познато в историята на Луизвил.

Изведнъж той беше наречен предател на своята класа. Така бе наречен, защото незабавно почна да се заплита в туй, което той обича да назовава „лешоядно крило“. Той е бил прокурист на фирмите Луизвил Газ и Електрик (клонове на Стандард Газ и Електрик), и веднага щом стана кмет се залови да откупи компанията за общежитието. И тъй, в Луизвил, както и в много други градове, които споменахме, борбата на частната власт срещу обществената власт стана най-важния въпрос. Уайат изчисли, че, ако Луизвил Газ и Електрик станат общински предприятия, изгодата за данъкоплатците би била приблизително двадесет хиляди долара на ден или почти хиляда долара на час. Предложението за общинска собственост е било направено най-първо от настоятелството на общинските съветници без партизанска основа, но по-късно било жестоко атакувано от републиканците; през последните две години на службата си Уайат е бил непрекъснато на нож с новия комитет, състоящ се от силно републиканско болшинство.

Уайат дойде на власт с една програма от дванадесет точки; те всички бяха изпълнени. Не е тук място да влизаме в подробности по тях. Достатъчно е да се спомене, че те включваха издаване на облигации за постройка на подпорна стена срещу наводнения (за да се предотврати възможността за катастрофа подобна на Луизвилското наводнение през 1937 година), намаление на таксите по трамваите, консолидиране на градската и провинциална здравна служба (като по този начин се избягнат ненужни дублирания) и изравняване на заплатите на учителите — бели и негри. Уайат с радост работеше четиринадесет до шестнадесет часа на ден, правейки междувременно непосредствени доклади на народа по радиото, доклади, които са образци по своя вид, и — един справедлив упрек — през целите тези четири години, той нито веднъж не беше точен при дадените от него срещи.

Попитах веднъж Уайат кое го е накарало да влезе в политическия живот. Той би могъл да изкара лесно десет пъти по-голяма заплата от частна практика, а тук повече от неговите спестявания бяха похарчени. Отговори ми, че като живеел в Луизвил, съзнавал, че всеки нов кмет няма достатъчно добре да си гледа работата. „Желаех веднъж сам да опитам“, — каза той. Бил дълбоко разгневен от преобладаващото американско мнение, че политиката, и то специално в общините, не била „уважавана“ като професия. Той чувствувал, че всеки американец, който се присмива на политиката, се присмива на демокрацията; и той знаел, че това не е право. Желаел да слезе долу до равнището на народа и да насърчи активното му участие в неговото собствено управление; неуспехът да се направи това е най-голямото нещастие в американския обществен живот.